Стивен Кинг - Извисяване

— Виж ти, господин Кери. При това с номерче. И коремче, при това малко наедряло, струва ми се.

— С ласкателства нищо няма да постигнете — отговори той. — И не си правете прибързани изводи, може би просто съм пъхнал възглавница тук отдолу, за заблуда. — Подаде ѝ едната чаша. — Кафе?

— Не. Закусих овесени ядки и половин грейпфрут в шест. Това е максимумът, който мога да си позволя, докато не стигна до средата на трасето. После ще се спра на някоя от сергиите и ще взема чаша сок от червени боровинки. Сега, ако ме извините, бих искала да завърша загрявката и медитацията си.

— Дайте ми една минутка — каза Скот. — Не съм дошъл да ви предлагам кафе, защото знаех, че няма да приемете. Дойдох да ви предложи облог.

Тя бе хванала десния си глезен с лявата ръка и го вдигаше бавно зад гърба си. Сега го пусна и се втренчи в Скот, сякаш му е пораснал рог на челото.

— Какво, за бога, приказвате? И колко пъти трябва да ви казвам, че намирам вашите усилия да… как да ги нарека… спечелите благоразположението ми за неуместни?

— Има голяма разлика между спечелване на благоразположението и опит да се държа приятелски, както сигурно знаете. Или щяхте да знаете, ако не посрещахте всичко на нож.

— Аз не…

— Но съм сигурен, че имате причини да се държите така, и нека да не се хващаме за думата. Предлагам просто един облог. Ако спечелите състезанието днес, повече няма да ви досаждам, включително няма да се оплаквам от кучетата ви. Разхождайте ги по „Вю Драйв“ колкото искате, и да серат, ако щат, на моравата ми, аз ще чистя и няма да се оплаквам.

Тя го погледна недоверчиво.

— Ако спечеля? „Ако“?

Той не обърна внимание на коментара ѝ.

— Ако, от друга страна, аз спечеля днес, вие и Миси ще дойдете у нас на вечеря. Вегетарианска вечеря. Мога да готвя доста добре, когато имам вдъхновение. Ще седнем, ще пийнем вино и ще си поприказваме. За разчупване на леда, или поне опит. Не е необходимо да ставаме първи приятели, не очаквам такова нещо. Много е трудно да промениш нечие закостеняло мислене…

— Мисленето ми не е закостеняло!

— Но може би можем да бъдем добри съседи. Аз да идвам да вземам назаем чаша захар, а вие да вземате пакетче масло от мен, такива неща. Ако никой от двамата не спечели, имаме равен резултат. Всички остава, както досега.

„Докато ресторантът затвори и двете се ометете от града“ — добави той мислено.

— Чакайте да се уверя дали съм чула правилно. Обзалагате се, че вие ще ме победите днес? Позволете ми да бъда откровена, господин Кери. Тялото ви ми показва, че сте типичен неспортуващ бял американец с наднормено тегло. Ако го претоварите, ще си докарате или крампи, или разтягане на гърба, или сърдечен удар. Няма как да ме победите днес. Днес никой няма да ме победи. Сега, ако обичате, махнете се и ме оставете да си завърша загрявката.

— Добре — каза Скот, — разбрах. Страхувате се да приемете облога. Очаквах го.

Тя тъкмо вдигаше другия си крак, но го пусна.

— Исусе Христе на амфетамини! Добре. Приемам. Сега ме оставете на мира.

Скот се усмихна и протегна ръка.

— Трябва да си стиснем ръцете. Така, ако се отметнете, мога да ви нарека мошеничка и да ви кажа да изпълните своята част от облога.

Тя изсумтя презрително, но стисна кратко и силно ръката му. И за миг — само един мъничък миг — той видя зачатък на искрена усмивка. Само зачатък, но Скот заподозря, че ще бъде прекрасна, ако Дирдри се отпуснеше.

— Супер — каза той. — Добра дискусия.

Тръгна обратно към мястото, където се събираха състезателите с номера от 300 нагоре.

— Господин Кери.

Той се обърна.

— Защо толкова държите на това? Дали защото аз — защото ние — по някакъв начин сме заплаха за мъжествеността ви?

„Не, защото ще умра догодина — помисли си той — и бих искал да сложа поне едно нещо в ред преди това. Това няма да бъде бракът ми, с него е свършено, няма да са сайтовете на търговската верига, защото тези хора не осъзнават, че магазините им са като фабрики за файтони в зората на автомобилната ера.“

Но не каза това. Тя нямаше да разбере. Как би могла, след като той самият не разбираше?

— Просто е важно за мен — отговори Скот.

И с тези думи я остави.

В девет без десет, със съвсем малко закъснение, кметът Дъсти Коглин застана пред колоната от над осемстотин души, проточила се на близо триста метра назад. Държеше стартов пистолет в едната си ръка и мегафон на батерии в другата. Състезателите с малки номера, включително Дирдри Маккъм, бяха най-отпред. Отзад, при тези с 300 и нагоре, Скот бе заобиколен от мъже и жени, които тръскаха ръце, вдишваха и издишваха дълбоко и дояждаха последните си парченца шоколад. Много от тях му бяха познати. Жената отляво, нагласяваща зелената лента на главата си, държеше местния мебелен магазин.