Стивен Кинг - Извисяване

Скот Кери почука на вратата на апартамента и Боб Елис (всички в Хайленд Ейкърс все още го наричаха доктор Боб, въпреки че от пет години бе в пенсия) му отвори.

— Е, Скот, ето те и теб. Точно в десет. Кажи сега как мога да ти помогна?

Скот беше едър мъж, висок над метър и деветдесет без обувки, с коремче.

— Не знам. Може да не е нищо сериозно, но… имам проблем. Надявам се не голям, но може и да е — отговори той.

— Проблем, за който не искаш да говориш с личния си лекар?

Елис бе на седемдесет и четири, с оредяла прошарена коса и леко накуцваше, което не му пречеше на тенискорта. Със Скот отдавна бяха приятели. Не близки приятели, но приятели, няма спор.

— О, ходих на изследвания — каза Скот. — Даже трябваше по-рано да ги направя. Кръв, урина, простатата, както си трябва. Всичко ми изследваха. Холестеролът ми е малко висок, но в рамките на нормалното. Притеснявах се, че имам диабет. Според „Уебдоктор“ това беше най-вероятната причина.

Докато не беше забелязал оная работа с дрехите. Това с дрехите не го пишеше в никой сайт, медицински или друг.

Елис го покани в хола. Големият прозорец гледаше към четиринайсетата дупка на голфигрището на Касъл Рок. Доктор Боб ходеше понякога да вкара някоя и друга топка, но по принцип предпочиташе тениса. Съпругата му бе тази, която обичаше голф, и Скот подозираше, че тя е причината да живеят тук, когато не са в един друг такъв спортен комплекс във Флорида през зимните месеци.

Елис каза:

— Ако се чудиш къде е Майра, отиде на среща на „Жените методистки“. Или пък е на някой от ония нейни комитети към общината. Утре заминава за Портланд на семинар на Микологичното дружество на Нова Англия. Тази жена няма спирка. Свали си якето, седни и ми разкажи какво те тревожи.

Макар че бе началото на октомври и не беше особено студено, Скот носеше яке „Норт фейс“. Когато го свали и го сложи до себе си на дивана, нещо в джобовете му издрънча.

— Искаш ли кафе? Чай? Мисля, че има някакъв сладкиш, ако…

— Опитвам се да отслабна — рязко го прекъсна Скот. — Така съм си наумил. Странна работа. Гледах да стоя далеч от кантара в банята, защото през последните десетина години не бях особено доволен от показанията му. Сега първото, което правя сутрин, е да се кача на него.

Елис кимна:

— Ясно.

Нямаше причина той да избягва кантара в банята, помисли си Скот: човекът беше, както би се изразила баба му, „слаб като глист“. Вероятно щеше да поживее още двайсет години, ако не станеше нещо непредвидено. Можеше да живее дори до сто.

— Разбирам синдрома на избягване на кантара, наблюдавал съм го през цялата си практика. Виждал съм и обратното, компулсивно теглене. Обикновено при булимия и анорексия. Но твоят случай не изглежда такъв. — Доктор Боб се приведе напред и събра ръце между кльощавите си бедра. — Знаеш, че съм пенсионер, нали? Мога да давам съвети, но не мога да пиша рецепти. И моят съвет е да отидеш при действащ лекар и да му споделиш всичко.

Скот се усмихна.

— Подозирам, че моят лекар ще иска да ме вкара спешно в болница за изследвания, а миналия месец получих страхотна работа: дизайн на няколко свързани помежду си сайта за голяма търговска верига. Няма да навлизам в подробности, но е сладка работа. Имах голям късмет да се добера до нея. Това е голям напредък за мен и ще мога да работя, без да се местя от Касъл Рок. Да живее компютърният век.

— Няма да можеш да работиш, ако се разболееш — изтъкна Елис. — Ти си умен човек, Скот, и със сигурност знаеш, че загубата на тегло не е симптом само на диабет, а и на рак. Наред с много други заболявания. За колко килограма става дума?

— Дванайсет. — Скот погледна през прозореца към белите колички за голф, движещи се по зелената трева под синьото небе. Като на снимка — идеално за рекламен сайт на Хайленд Ейкърс. Сигурен беше, че има такъв — всеки имаше сайт в наши дни, дори крайпътните сергии за варена царевица и карамелизирани ябълки — но той не беше участвал в създаването му. Занимаваше се с по-сериозни неща. — Засега.

Боб Елис се усмихна, показвайки зъби, които все още бяха неговите собствени.

— Това е доста, наистина, но предполагам, че не страдаш от тази загуба. Ти много добре се движиш на тенискорта за толкова едър човек и доста се потиш на уредите във фитнеса, но излишните килограми натоварват не само сърцето, а и целия организъм. Сигурен съм, че знаеш това. От „Уебдоктор“. — При това Боб завъртя неодобрително очи и Скот се усмихна. — Сега колко тежиш?