Стивен Кинг - Извисяване

— В никакъв случай — отговори Скот. — Предполагам, че няма смисъл да те питам дали си имал подобен случай, но някога поне чел ли си за такъв?

Елис поклати глава:

— Аз също не мога да си обясня тази работа с дрехите. И с монетите в джоба на якето.

„Добре дошъл в клуба“ — помисли си Скот.

— Никой не тежи едни и същи килограми без дрехи и облечен. Това е физичен закон като гравитацията.

— Има ли медицински сайтове, в които можеш да провериш дали има други случаи като моя? Или поне подобен?

— Ще направя справка, но отсега ти казвам, че нищо няма да открия. — Елис замълча за момент. — Това не е просто нещо непознато за мен; бих казал, че е непознато за човечеството. По дяволите, иска ми се да кажа, че е невъзможно. Разбира се, ако твоят и моят кантар мерят точно, а няма причина да мисля другояче. Какво се случва с теб, Скот? Каква е причината? Да не би… де да знам, да си се облъчил с нещо? Може би си се надишал с някой самоделен спрей против насекоми? Помисли.

— Мислил съм. Доколкото мога да се сетя, няма нищо подобно. Но в едно съм сигурен, чувствам се по-добре, след като разговарях с теб. Не просто да седя и да мисля за това.

Скот се изправи и взе якето си.

— Къде отиваш?

— Вкъщи. Имам да действам по сайтовете. Това е голяма работа. Макар че трябва да призная, вече не изглежда толкова голяма като в началото.

Елис го изпрати до вратата.

— Казваш, че си наблюдавал стабилно сваляне на теглото. Бавно, но постоянно.

— Да. Около половин килограм на ден.

— Независимо колко ядеш?

— Да — отговори Скот. — И какво ще стане, ако продължи така?

— Няма да продължи.

— Защо си толкова сигурен? Ако това е невиждано досега явление?

Лекарят нямаше отговор.

— Не казвай на никого за това, Боб. Моля те.

— Няма, ако обещаеш да ме държиш в течение. Загрижен съм.

— Дадено.

Спряха на верандата рамо до рамо, загледани навън. Беше хубав ден. Есента бе в разгара си и хълмовете бяха изпъстрени с цветове.

— Ако преминем от възвишеното към нелепото — заговори доктор Боб, — как вървят нещата с мацките от ресторанта, които живеят на твоята улица? Чух, че си имал проблеми с тях.

Скот не си даде труда да попита Елис откъде е чул това; Касъл Рок беше малко градче и слуховете бързо се разпространяваха. Още по-бързо вероятно, когато съпругата на пенсионирания лекар членува във всякакви градски и църковни комитети.

— Ако госпожа Маккъм и госпожа Доналдсън чуят, че ги наричаш „мацки“, ще влезеш в черния им списък. И като се има предвид сегашният ми проблем, в момента изобщо не ми е до тях.

След един час Скот седеше в кабинета си, в красива триетажна къща на „Касъл Вю“ в горната част на града. Малко по-скъпо, отколкото можеше да си позволи, но Нора искаше да живее там, а той желаеше Нора. Сега тя беше в Аризона и той остана сам в къщата, твърде голяма дори и за двамата. Плюс котката, разбира се. Скот имаше чувството, че на Нора ѝ бе по-трудно да напусне Бил, отколкото да скъса с него. Съзнаваше, че е малко злобно от негова страна, но истината понякога боли.

На екрана с големи букви, излязоха думите:

ХОХШИЛД-КОН ПРОЕКТЕН САЙТ ВАРИАНТ 4.

„Хохшилд-Кон“ не беше веригата от магазини, за която работеше, а фирма, фалирала преди близо четирийсет години, но при такъв важен проект, нямаше да навреди, ако вземе малко повече мерки против хакери. Оттук и псевдонимът.

Скот кликна два пъти с мишката и на монитора се появи снимка на старомодния универсален магазин „Хохшилд-Кон“ (която в крайна сметка щеше да смени с много по-модерната сграда на компанията, която го беше наела). Под нея: „Вие ни давате вдъхновение, ние ви даваме всичко останало.“

Точно този набързо измислен слоган му спечели поръчката. Уменията да създаваш уебстраници бяха едно; вдъхновението и находчивите рекламни лозунги — съвсем друго; когато двете се съчетаят, се получаваше нещо необикновено. Той беше необикновен, това бе неговият шанс да го докаже и беше решен да го направи. В крайна сметка щеше да работи в рекламна агенция, той разбираше това и че ще преработват линиите и графиките му, но точно този лозунг щеше да остане. Повечето от неговите основни идеи щяха да останат. Те бяха достатъчно завладяващи, за да оцелеят от своеволията на пасмина нюйоркски умници.

Отново кликна два пъти и на монитора се появи снимка на хол. Беше абсолютно празен; нямаше дори осветителни тела. През прозореца се виждаше морава, която по чисто съвпадение бе част от игрището за голф на Хайланд Ейкърс, където често играеше Майра Елис. На няколко пъти в четворката на Майра се включваше и бившата съпруга на Скот — която сега живееше (и вероятно играеше голф) във Флагстаф.