Стивен Кинг - Извисяване

— Здрасти, Скоти! — каза Рони. — Как я караш, старче?

— Екстра. Ами ти?

— Супер! По-супер не бих могъл да бъда, въпреки че ми отрязаха часовете в пътното. Не съм те скивал напоследък в четвъртък вечер на покера.

— Имам доста работа, Рони. Голям проект.

— Знаеш ли, онзи път при Патси… — започна Рони сконфузено. — Човече, адски съжалявам. Тревър Янт има такава голяма уста и никой не смее да го прекъсва, когато се разприказва. Рискуваш да получиш юмрук в носа, ако се опиташ.

— Няма проблем, минало и заминало. Хей, Майк, мога ли да се запиша за маратона?

— Сто процента. Колкото повече участници, толкова по-добре. Можеш да ми правиш компания на опашката с децата, старците и дебелаците. Тази година дори имаме сляп участник. Каза, че ще тича с кучето си.

Рони се наведе през масата и потупа шкембето на Скот.

— И не се притеснявай за това, Скоти, моето момче, на всеки три километра от трасето има фелдшер, а на финала — двама. Ако ти падне батерията, те ще ти дадат ток.

— Много успокояваща новина.

Скот му даде пет долара и подписа декларация, че властите в Касъл Рок не носят отговорност за инциденти или медицински проблеми, които може да възникнат по протежение на 12-километровото трасе. Рони написа разписка; Майк му даде карта на трасето и номерче.

— Махни хартията отзад и го залепи на фланелката си преди началото. Обади се на нашите хора на старта, за да те запишат, и можеш да тръгваш.

Номерчето на Скот беше 371 и това бе цели три седмици преди началото на маратона. Той подсвирна изненадано:

— Набирането на средства започва доста добре, особено ако всички тези участници са платили входна такса за възрастни.

— Не всички — отговори Майк, — но повечето, да. И ако е като миналата година, ще имаме осем-деветстотин участници. Идват от всички краища на Нова Англия. Бог знае защо, но нашият малък маратон за Деня на благодарността стана доста известно събитие. Както се изразяват моите калпазани, стана „вайръл“.

— Заради природата — обяви Рони. — Тя ги привлича. Плюс хълмовете, особено Хънтърс Хил. И разбира се, победителят получава честта да запали коледната елха на градския площад.

— Организаторите са осигурили напитки и закуски по маршрута — каза Майк. — Лично за мен това е най-хубавата част. Става дума за камари хотдог, пуканки, газирани напитки и топъл шоколад.

— Няма бира обаче — оплака се Рони. — Тази година пак гласуваха срещу това. Както и срещу казиното.

„И лесбийките — помисли си Скот. — Градът гласува и срещу лесбийките. Само че не с бюлетина в урната. Мотото на този град трябва да бъде: «Гледай да кротуваш, защото иначе пътуваш.»“

— Дирдри Маккъм още ли смята да участва? — попита Скот.

— О, да — отговори Майк. — И получи стария си номер: 19. Специално ѝ го запазихме.

За празничната вечеря в Деня на благодарността Скот гостува на Боб и Майра Елис, заедно със семействата на две от петте им деца — тези, които живееха наблизо. Скот изяде по две порции от всичко, после се включи в много разгорещена игра на гоненица с децата в големия двор на Елис.

— Ще получи сърдечен удар от толкова тичане след такова обилно хранене — притесни се Майра.

— Не мисля — отговори доктор Боб. — Подготвя се за голямото състезание утре.

— Ако пробва нещо повече от леко подтичване на този маратон, със сигурност ще получи инфаркт — заяви Майра, като гледаше как Скот се гони с един от заливащите се от смях техни внуци. — Заклевам се, мъжете на средна възраст съвсем се смахват.

Скот се прибра вкъщи уморен и щастлив, и нетърпелив да се яви на маратона на другия ден. Преди да си легне, се качи на кантара и без голяма изненада установи, че е спаднал до 63 кг. Все още не сваляше по цял килограм на ден, но скоро и това щеше да се случи. Включи компютъра и премести ден „Нула“ на 15 март. Страхуваше се — би било глупаво да не се страхува — но и му беше любопитно. И още нещо. Чувстваше се щастлив. Дали наистина? Да, определено. Може да звучеше налудничаво, но категорично да. И със сигурност се чувстваше някак специален. Доктор Боб можеше да помисли това за лудост, но Скот мислеше, че е съвсем нормално. Защо да се кахъриш за нещо, което не можеш да промениш? Защо просто не го приемеш?

Той легна и спа дълбоко, докато не се включи алармата за събуждане.

В средата на ноември имаше застудяване, достатъчно силно, за да падне слана, но в петъка след Деня на благодарността утрото бе облачно и топло за сезона. По тринайсети канал Чарли Лопрести прогнозираше валежи по-късно през деня, може би обилни, но това не помрачи настроението на големия ден в Касъл Рок, нито на зрителите, нито на участниците.