Стивен Кинг - Извисяване

Тя влезе в ресторанта. Скот остана за минута на тротоара. Чувстваше се… как? Беше някаква странна смесица от емоции, за която предполагаше, че няма еднозначно определение. Сконфузен, да. Леко развеселен, да. Малко ядосан. Но най-вече, тъжен. Това бе жена, която не искаше помирение, а той — наивно, както изглеждаше — си беше мислил, че всеки иска.

„Може би доктор Боб е прав и аз съм още дете — помисли си Скот. — По дяволите, дори не знам кой е Милбърн Стоун.“

На улицата беше твърде тихо и го досрамя да натисне клаксона, затова пресече и спря до Елис пред витрината на книжарницата.

— Изяснихте ли си нещата? — попита доктор Боб.

— Не точно. Тя ми каза да не закачам съпругата ѝ.

Доктор Боб се обърна към него:

— В такъв случай те съветвам да я послушаш.

Скот закара Елис у дома и за щастие по време на пътуването доктор Боб не направи опити да го убеждава да отиде в градската болница, „Мейо“, Кливландската клиника или НАСА. Вместо това, когато слезе, благодари на Скот за приятната вечер и му каза, че ще поддържат връзка.

— Разбира се — отговори той. — Сега сме един вид партньори в тази работа.

— В такъв случай може да ми дойдеш на гости, примерно в неделя. Майра още няма да я има и можем да погледаме „Патриотите“ на горния етаж, а не в моето жалко подобие на мъжка бърлога. Освен това искам да направя някои измервания. Ще започна да водя записки. Нали поне това ще позволиш?

— Да, за футбола, не за измерванията — отговори Скот. — Поне засега. Става ли?

— Приемам решението ти — каза доктор Боб. — И вечерята наистина беше много вкусна. Месото изобщо не ми липсваше.

— И на мен — рече Скот, макар че не беше съвсем вярно.

Когато се върна у дома, направи сандвич със салам и кафява горчица. После се съблече и се качи на кантара. Отказа измерванията, защото беше сигурен, че доктор Боб ще иска да го претегля всеки път, когато проверява мускулната му плътност, а той имаше предчувствие — или може би някакво дълбоко физическо себепознание — което сега се оказа вярно. Сутринта бе тежал малко над 90 кг. Сега, след обилната вечеря и солидния сандвич — 89,50.

Процесът се ускоряваше.

Времето в края на октомври бе прекрасно, ден след ден небето беше безоблачно синьо, а температурите — високи. Политически прогресивното малцинство говореше за глобално затопляне; по-консервативното мнозинство го наричаше особено хубаво циганско лято, след което скоро щеше да дойде типичната зима за щата Мейн, която всички обичаха. Верандите бяха украсени с тикви, на прозорците танцуваха черни котки и скелети, децата бяха надлежно предупредени на събрание в началното училище да ходят само по тротоарите, когато настъпи паметната нощ, и да приемат само опаковани лакомства. Учениците от гимназията се костюмираха за ежегодния бал за Хелоуин във физкултурния салон, в чест, на което местната група „Биг Топ“ се преименува на „Жокера и клоуни“.

Около две седмици след вечерята с Елис Скот продължи да губи тегло с бавно ускоряващо се темпо. Стигна до 81 кг, тоест общо 27 надолу, но продължи да се чувства добре, тип-топ, всичко в розово. В деня на Хелоуин отиде в дрогерията на търговския център на Касъл Рок и си купи повече празнични бонбони, отколкото вероятно му бяха необходими. Жителите на Вю не посрещаха много костюмирани гости в последно време (бяха повече, преди Стълбата на самоубийците да се срути, няколко години по-рано), но всичко, което малките палавници не вземеха, той можеше да изяде сам. Едно от предимствата на особеното му състояние, отделно от прилива на енергия, беше, че можеше да яде колкото пожелае, без да се превърне в дебела свиня. Мазнините може би объркваха холестерола му, но той имаше предчувствие, че няма този проблем. Чувстваше се в най-добрата форма в живота си въпреки измамния корем, провиснал над колана, и в най-бодрото си настроение, от времето, когато сваляше Нора Кенър.

Освен това клиентите му от универсалния магазин бяха възхитени от работата му и убедени (неоправдано, опасяваше се Скот), че няколкото уебсайта, изработени от него, ще преобразят бизнеса на магазините им. Наскоро бе получил чек за 582 674,50 долара. Преди да го осребри в банката, той го снима. Ето как си седеше тук, в това невзрачно градче в щата Мейн, работеше си в кабинета у дома, а вече можеше да се нарече богат.

За това време видя Дирдри и Миси само два пъти, и то от разстояние. Тичаха в парка с Ди и Дъм на дълги каишки и не изглеждаха щастливи от това.