Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

— По дяволите.

Догади му се. Нямаше вкус на бира, а по-скоро на ябълков нектар. Явно беше безалкохолна. Звънна телефонът.

— Hello? — обади се Томаш.

— Hello? — отвърна му мъжки глас от другата страна. — Професор Томаш Нороня ли е?

— Yes?

— Харесва ли ви в Иран?

— Моля?

— Харесва ли ви в Иран?

— А — досети се Томаш. — Мм… дошъл съм да напазарувам някои неща.

— Very well 32 32 Много добре (англ.). — Б.пр. — отговори човекът отсреща. Явно бе доволен, че е чул въпросната фраза.

— Ще се видим ли утре?

— Стига да имам възможност, да.

— Имам хубави килими за вас.

— Да, да.

— На добра цена.

— Добре.

— Ще ви чакам.

Щрак.

Томаш остана с телефона в ръка, без да откъсва очи от слушалката, припомняйки си разговора дума по дума. Човекът от другата страна на линията говореше английски със силен местен акцент, несъмнено бе иранец. Логично, каза си историкът, поклащайки глава. Би трябвало да се досети, че човекът на ЦРУ в Техеран ще е иранец.

Когато вратата на асансьора се отвори и Томаш излезе в хотелското лоби, Ариана вече го очакваше, седнала в един фотьойл край голяма саксия, с чаша билков чай на масата. Иранката беше с различен хиджаб 33 33 Дреха, покриваща тялото от раменете до краката; често се употребява със значение на забрадка. — Б.р. , широки панталони, развяващи се край дългите й крака, русари 34 34 Кърпа за глава — Б.р. и копринено манто, покриващо гъвкавата й снага. — Ще тръгваме ли?

Този път се движеха из Техеран с частна кола и шофьор — мълчалив човек с къса коса и шапка на главата. Ариана обясни, че двадесеткилометровият булевард „Валиасър“, на който се намира хотелът, тръгва от бедния южен район на града и достига подножието на Елбурс, където са заможните северни квартали. „Валиасър“ беше като ос, около която бе разположен съвременен Техеран, с модерни кафенета, луксозни ресторанти и дипломатически сгради.

Отне им доста време, докато пресекат мегаполиса и стигнат до подножието на планината. Автомобилът изкачи стръмния склон и влезе в подредена градина, скътана сред високи дървета. Зад тях се издигаше скалистата стена на Елбурс, долу, в ниското, се виждаше мравунякът на града, отдясно небето преливаше в оранжевите оттенъци на залеза.

Паркираха в градината и Ариана отведе Томаш в сграда с огромни прозорци и балкони. Беше турски ресторант. Заведението имаше чудесно разположение с панорамна гледка към града, на която се порадваха за кратко. Здрачът над долината се сгъстяваше, бризът стана хладен и гостите не се задържаха на балкона.

В ресторанта седнаха до прозореца. Иранката поръча вегетарианска мирза гасеми 35 35 Иранско ястие, приготвено от патладжан, картофи, чесън и яйца. — Б.пр. за себе си и препоръча на госта броке , предложение, което той прие начаса. Томаш нямаше търпение да опита това ястие от кайма с картофи и зеленчуци.

— Не ви ли пречи тази кърпа на главата? — попита португалецът, докато чакаха да им сервират.

— Хиджабът?

— Да. Не ви ли притеснява?

— Не, въпрос на навик.

— Но сигурно не е лесно за жена като вас, която е учила в Париж и е свикнала със западните обичаи…

Ариана го погледна въпросително.

— Откъде знаете, че съм учила в Париж?

Томаш изтръпна. Беше допуснал ужасна грешка. Източник на информацията беше Дан Снайдер, нещо, което очевидно не би могъл да признае.

— Не си спомням — каза той. — Мисля… мм… мисля, че ми казаха това в посолството ви в Лисабон.

— Нима? — учуди се иранката. — Доста бъбривци са се навъдили сред нашите дипломати.

Португалецът се усмихна насила.

— Те са… много симпатични. Знаете ли, споменах за вас. И ми казаха това. Домакинята въздъхна.

— Да, така е, учих в Париж.

— И защо се върнахте тук?

— Защото животът ми там не потръгна. Бракът ми се разпадна и след като се разведох, се почувствах много самотна. Цялото ми семейство беше тук. Не ми беше лесно да взема това решение, всъщност не можете да си представите колко беше трудно. Бях напълно европеизирана, но непоносимата самота и носталгията се оказаха по-силни. Реших да се върна. Беше по времето, когато реформаторите набираха сили, страната ставаше по-либерална, с по-добри възможности за жените. Тъкмо ние, жените, и младите хора избрахме Хатами на президентския пост, знаете ли? — Изглежда се опитваше да си спомни нещо. — Това беше през… през 1997-а, две години след като се бях завърнала. Отначало всичко вървеше добре. Чуха се първите гласове в подкрепа на правата на жените и някои от тях дори влязоха в Меджлиса .