Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

— Ето, тук е — съобщи тя.

Томаш се вгледа в кутията. Беше от дебел картон, стар и износен на вид, привързана с червен шнур.

— Мога ли да погледна?

— Разбира се — каза тя, развързвайки шнурчето. Отвори кутията и извади отвътре пожълтял ръкопис от няколко странички, който постави пред Томаш. — Моля.

Историкът усети сладникавия мирис на стара хартия. На първата страница — стандартен лист хартия, чието ксерокопие беше видял в Кайро, със стара пишеща машина беше напечатано заглавието и няколко стиха.

Под тях стоеше подписът на Алберт Айнщайн.

— Хм — прошепна историкът. — Какви са тези стихове?

Ариана сви рамене.

— Не знам.

— Не сте ли ги проучили?

— Разбира се, че ги проучихме. Направихме справка във Филологическия факултет в Техеранския университет и разговаряхме с няколко професори по английска литература, включително с експерти по поетично творчество, но никой не разпозна стиховете.

— Странно. — Разгърна свитъка и внимателно разгледа нечетливите знаци, изписани с черно мастило, с вмъкнати между тях уравнения. Страница по страница, все същите знаци и уравнения. Бяха общо двадесет и две страници, номерирани в десния горен ъгъл. След като ги прелисти внимателно, без да каже нищо, Томаш отново ги подреди и погледна Ариана.

— Това ли е всичко?

— А къде е онази част, която трябва да се дешифрира?

— На последната страница.

Португалецът извади листа, с който завършваше ръкописът, и се взря в него. Виждаха се същите драскулки на немски и някакви мистериозни думи.

— Не разбирам — оплака се Томаш. — Какво е написано тук?

— Според нашия калиграфски анализ трябва да е lia и ovqo .

— Хм — промърмори. — Да, така изглежда…

— А отгоре стои изразът see sign 37 37 Виж знака, подписа (англ.). — Б.р. .

— Но това е на английски.

— Без съмнение.

По лицето на историка се изписа учудване.

— Какво ви кара да мислите, че става въпрос за шифър на португалски?

— Калиграфията.

— Какво й е на калиграфията?

— Не е почеркът на Айнщайн. Вижте.

Ариана посочи редовете на немски и английски.

— Действително — съгласи се Томаш, — изглеждат писани от различни ръце. Но нищо не показва, че е замесена ръката на португалец.

— Наистина е така.

— Откъде знаете?

— Айнщайн е работил по този документ с един португалски физик, стажант в Института за авангардни изследвания. Вече сравнихме написаното тук с почерка на стажанта и заключението е положително. Човекът, който е написал тази странна фраза, без съмнение е португалецът.

Томаш изгледа иранката. Очевидно португалецът, за когото ставаше дума, бе професор Аугущо Сиза, но доколко тя би била готова да каже нещо за изчезналия учен?

— Защо не се свържете с този португалец? — попита историкът, преструвайки се, че нищо не знае. — Ако е бил млад по онова време, вероятно е още жив.

Руменина изби по лицето на Ариана.

— Този португалец е… мм… не е на разположение.

Аха, помисли си Томаш. Нещо криеш.

— Как така не е на разположение?

Джалили се намеси да помогне на Ариана. Дребничкият иранец размаха ръка нетърпеливо.

— Това няма значение, професоре. Факт е, че нямаме достъп до този ваш сънародник, а трябва да разберем какво значи това. — Погледна листа. — Смятате ли, че ще можете да дешифрирате тази главоблъсканица?

Томаш се взря в ребуса замислено.

— Трябва ми пълният превод на текста, написан на немски — помоли историкът.

— Целият ръкопис?

— Да, всичко.

— Забравете за това — каза Джалили.

— Моля?

— Не мога да ви осигуря превода на текста от немски. Невъзможно е.

— Защо?

— Защото информацията е конфиденциална — възкликна иранецът, докато прибираше ръкописа в кутията. — Беше ви показан само за да добиете някаква обща представа за оригиналния текст. Ще ви напиша ребуса на лист хартия, а вие ще трябва да свършите цялата работа въз основа на този лист.

— Но защо?

— Защото този документ е конфиденциален, вече ви казах.

— Но как бих могъл да дешифрирам ребуса, ако не знам за какво се отнася текстът? Твърде вероятно е текстът на немски да съдържа тайната на ребуса, нали разбирате?

— Съжалявам, но така ни е наредено — настоя Джалили. Погледна последната страница и преписа ребуса от букви на празен лист А4. — Отсега нататък този лист ще бъде вашият материал за работа.

— При тези условия не съм сигурен, че ще успея да си свърша работата.

— Ще успеете. — Повдигна вежди. — Всъщност нямате друг избор. По заповед на министъра вие ще можете да напуснете Иран чак като приключите с декодирането.