Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

— Оцеляването на гените. Някои биолози определят човешкото същество като машина за оцеляване, нещо като програмиран робот за съхранение на гените. Знам, че така изложени, нещата звучат шокиращо, но ние сме точно това — програмирани компютри за съхранение на гени.

— От тази дефиниция следва, че компютърът е живо същество.

— Без съмнение. Това е живо същество, което не е съставено от въглеродни атоми.

— Но това е невъзможно!

— Защо?

— Защото компютърът се ограничава до реализиране на предварително дефинирана програма. — Което е същото като онова, което правят всички живи организми — отвърна бащата. — Проблемът е, че компютърът е машина, функционираща на принципа на програмирани стимул-отговор, нали?

— Да.

— А кучето на Павлов? Нима не функционира на принципа на програмираните стимул-отговор? Ами вземи кое да е растение! Или скакалецът например.

— Добре… разбирам. И въпреки това е… различно.

— Никак не е различно. Ако ние се запознаем с програмата на скакалеца, ако научим какво го привлича и какво го отблъсква, какво го мотивира и какво го плаши, бихме могли да предвидим цялото му поведение. Скакалците имат относително прости програми. Ако се случи събитие X, те ще реагират по начин A. Ако стане Y, те ще постъпят по начин B. Точно като създадена от нас машина.

— Но скакалците са естествени машини. Компютрите са изкуствени машини.

Мануел се огледа наоколо, търсейки подходящ пример. Вниманието му се насочи към прозореца, където видя един врабец, литнал към дървото на отсрещния тротоар.

— Погледни птиците. Гнездата, които си правят по дърветата, естествени ли са, или са изкуствени?

— Естествени са, разбира се.

— Тогава всичко, което човекът прави, също е естествено. Ние имаме антропоцентрична представа за природата и делим нещата на естествени и изкуствени, определяйки като изкуствени, направените от човека, а като естествени, сътворените от природата, от растенията и животните. Но това е условно. Истината е, че ако човекът е животно, в такъв случай той също е природно създание, нали?

— Да.

— Бидейки природна твар, всичко, създадено от него, е естествено. Значи и неговите творения са естествени по същия начин, по който гнездото, направено от птиците, е нещо естествено. — Отново се разкашля. — Това, което искам да кажа, е, че всичко в природата е естествено. И щом човекът е продукт на природата, то и създаденото от него е естествено. Определянето на създадените от него предмети като изкуствени е въпрос на езикова норма, но всъщност те са толкова естествени, колкото и нещата, които птиците създават. Следователно, бидейки творения на природна твар, компютрите, както и гнездата, са естествени.

— Но нямат разум.

— Нито птиците, нито скакалците имат „разум“. — Той се намръщи. — По-точно е да се каже, че и птиците, и скакалците, и компютрите имат разум; те просто нямат нашия разум. Да вземем за пример компютрите: какво ни гарантира, че след сто години те няма да са умни като нас и дори да развият по-голяма интелигентност от нашата. А ако достигнат нашата степен на интелигентност, можеш да бъдеш сигурен, че те ще развият емоции и чувства и съзнание за това.

— Не вярвам в това.

— Че биха могли да имат емоции и чувства и да бъдат съзнателни същества?

— Да. Не вярвам в това.

Мануел Нороня се задави от нов пристъп на мъчителна, раздираща кашлица. Синът му му подаде чаша вода в опит да му помогне да се успокои. Когато пристъпът отмина, Томаш погледна угрижено баща си.

— Добре ли си, татко?

— Да.

— Искаш ли да си полегнеш малко? Може да…

— Добре съм, остави ме — прекъсна го старият математик.

— Ти си знаеш.

— Добре съм — настоя той, поемайки дъх. — Та докъде бяхме стигнали?

— Не е важно.

— Не, не. Искам да ти обясня това, важно е.

Томаш се поколеба, преди да продължи.

— Казвах, че не вярвам някой ден компютрите да могат да изпитват чувства и да имат съзнание.

— А, да — възкликна Мануел, улавяйки нишката на мисълта. — Смяташ, че компютрите не могат да имат емоции, така ли?

— Да. Нито емоции, нито съзнание.

— Заблуждаваш се. — Пое си дълбоко въздух и дишането му се успокои. — Знаеш ли, емоциите и съзнанието се постигат на определено ниво от развитието на интелекта. Но какво е това „интелект“?

— Способност да се осъществяват сложни мисловни процеси, поне така мисля.

— Точно. С други думи, интелектът е форма на усъвършенствана сложност. Човешкото ниво на интелект не е непременно необходимо за наличието на съзнание. Кучетата например са много по-малко „умни“ от човека, но ако попиташ някого, който има куче, дали кучето му улавя емоции и има съзнание за нещата, той, без да се колебае, ще каже „да“. Кучета има чувства и съзнание. Значи емоциите и съзнанието са механизми, които възникват в определено ниво на сложност на интелекта.