Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

— Неразгадаеми мистерии…

— Може би не са чак толкова неразгадаеми.

— Какво искате да кажете? Има ли отговор на тези въпроси?

— Разбира се, че има. — Размаха изписания лист с фразата Yehi or! , открояваща се ясно на хартията. — Отговорът е тук, в Божията формула . Да бъде светлина! Айнщайн е стигнал до заключението, че човечеството не е вселенски endgame , а средство за неговото постигане.

— Инструмент ли? Не разбирам.

— Вижте историята на Вселената. Енергията поражда материя, материята поражда живот, животът поражда интелект. — Пауза. — А интелектът? Какво ще породи той?

— Нямам ни най-малка представа.

— Като идентифицира израза Да бъде светлина! с Божията формула , Айнщайн става първият, който дава отговор на този въпрос.

— Така ли? И какво е заключил той?

— Бог.

— Моля?

— Интелектът поражда Бог.

Грег сключи вежди и поклати глава.

— Не знам дали следя правилно мисълта ви…

— Много просто — прошепна Томаш. — Човечеството е било създадено, за да развие интелект, който ще бъде на още по-високо ниво от биологичния. Изкуственият интелект. Компютрите. След стотици години компютрите ще станат по-умни от човека, а след милиони години ще могат да избегнат космическите катаклизми, водещи до гибелта на биологичния живот. Животът на въглеродна основа няма да оцелее след милиони години, когато космическите условия вече ще са други, но живите същества, изградени на основата на други атоми, ще могат. Това са компютрите. Те ще се пръснат из четирите краища на Вселената и работещи в мрежа, след милиони години, ще се превърнат в едно цяло, вездесъщо и всезнаещо. Ще се роди Великият вселенски компютър. Проблемът е, че оцеляването му ще бъде поставено под заплаха от Големия срив, нали? Тогава Великият вселенски компютър ще се окаже пред дилемата как да избегне края на Вселената. Отговорът е ужасен. — Направи пауза. — Няма оцеляване, краят е неумолимо жесток.

— Значи всичко свършва.

Томаш се усмихна хитро.

— Не съвсем. Има начин, по който Великият вселенски компютър може да си гарантира завръщането.

Криптоаналитикът направи драматична пауза.

— Какъв? — поиска да узнае американецът.

— Великият вселенски компютър ще трябва да установи пълен контрол върху начина, по който ще протече Големият срив. Ще контролира всичко по формула, която ще му позволи да пресъздаде Вселената след Големия срив, така че всичко да се появи от небитието за нов живот. Всичко, включително той самият.

— Да пресъздаде всичко?

— Да. Великият вселенски компютър ще изчезне при Големия срив, но междувременно ще е стигнал до формулата, която ще доведе до раждането на новата вселена. Тази формула ще включва съвършено разпределение на енергията и такава прецизна настройка, че да може да се извърши определена еволюция, управлявана от детерминистични закони и константи с определени стойности, което ще позволи повторната поява на материята в новата вселена, а впоследствие и на живота, и на интелекта, в съгласие с Антропния принцип.

— И каква формула е тази?

Томаш сви рамене.

— Не знаем, то е нещо толкова сложно, че само един суперинтелект би могъл да го измисли. Но формулата ще я има и нейният замисъл е вписан метафорично в Библията.

— Да бъде светлина! — прошепна Грег с блеснали очи.

— Абсолютно вярно. — Томаш се усмихна. — Да бъде светлина! — Наведе глава. — Божията формула.

— Момент — прекъсна го американецът. — Вие всъщност твърдите, че Бог е компютър?

— Целият интелект е компютризиран — отвърна снизходително криптоаналитикът. — Научих това от физиците и математиците. — Почука с пръст по челото. — Мозъкът е вид компютър. Човешките същества например са нещо като биологични компютри. Една мравка е прост биологичен компютър, ние сме по-сложни. Само това.

— Това определение ми се струва малко пресилено…

Томаш сви рамене.

— Щом това ви притеснява, няма да го наричаме Велик вселенски компютър. Нека го наречем… съзидателен интелект, велик архитект, висша сила, както искате. Името няма значение. Важно е, че този интелект е в основата на всичко.

— Разбирам.

— Айнщайн стигнал до извода, че Вселената съществува, за да създаде интелект, който ще сътвори следващата вселена. Това е софтуерът на Вселената, endgame на съществуването. „Да бъде светлина!“ е библейската метафора за съзидателната формула на Вселената, формулата, която Великият вселенски компютър ще възвести, когато настъпи Големият срив, формулата, която ще предизвика Големия взрив и всичко ще се роди отново. Всичко, включително и Бог. Крайната цел на Вселената е да възсъздаде Бог, а ние сме само инструменти в този процес.