Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

— Не разбирам.

Томаш разгъна листа с ключа и посочи редовете с азбуките.

— Лесно е — каза той. — На първия ред се намира обикновената азбука, нали? Двата реда отдолу са двете шифрови азбуки. Представете си, че искам да напиша аасс . Буквата от първата азбука на шифъра, която отговаря на a , tf а нас е b , нали? От втората азбука на шифъра това са съответно буквите g и x . И така, посланието aacc , след като го шифроваме по тази система, става gbx , виждате ли? Като редуваме оригиналния текст между двете азбуки, избягваме повторението на букви, което затруднява разбиването на шифъра.

— О, разбрах.

— Онова, което Айнщайн ни е дал, е информацията, че е използвал шифър на Алберти, както и верните буквени поредици от шифровите азбуки.

Грег посочи към втория ред на шифрованото послание.

— Ако използваме този метод, ще научим ли какво послание се крие в това lya ovqo ?

— Да, по принцип, да.

— Какво чакаме тогава? Let’s do it, pal! 108 108 Да го направим, приятелю! (англ.). — Б.пр.

Томаш взе писалката и сравни всяка буква от шифровите азбуки.

— Ами добре, нека да видим какво означава това lya ovqo . — Въздъхна. — Това y според първата шифрова азбука отговаря на i , а a по втората азбука отговаря на l . — Надраска набързо буквите. — Хмм… o става r и v става s . Имаме едно q , което отговаря на v , и o , което е b . Фразата изникна на хартията.

— Не разбирам — каза Грег, свъсвайки вежди. — Il rsvb? Но какво е това?

— Оригиналното послание, шифровано от Айнщайн — поясни Томаш.

Американецът повдигна очи и го изгледа въпросително.

— Но това не означава нищо…

— Не, нищо.

— В такъв случай?

— В такъв случай ще трябва да продължим с дешифрирането, не мислите ли?

— Но нали го дешифрирахме?

— Очевидно не сме — възкликна Томаш. — Както отбелязахте, il rsvb нищо не означава. Което ще рече, че сме направили само първата крачка в дешифрирането.

— Значи има и още?

— Разбира се, че има. — Посочи последната дума, изписана под редовете с азбуките. — Виждате ли това име?

— Да. И какво?

— Можете ли да го прочетете?

Грег се наведе над хартията.

— Ат… атбарт?

— Атбаш.

— Атбаш — повтори американецът. — Какво е това?

— Атбаш е традиционна форма за староеврейско шифрово заместване, използвана в Стария завет. Идеята се състои в следното: буквата, която се намира примерно на трета позиция от началото на азбуката, се замества с буква, стояща на трета позиция от края на азбуката. Така c става x , нали? Третата буква от нормалния азбучен ред е заместена с третата от края и така нататък.

— Разбирам.

— Има много примери за атбаш в Стария завет. Например в Йеремия често се появява думата_ checha_, с която започва с две еврейски букви — shin и kaph . И така, shin е предпоследната буква от еврейската азбука. Като я заместим с втората поред от азбуката, получаваме beth . Kaph е дванадесетата буква, ако броим отзад напред, затова ще я заместим с дванадесетата по ред буква от началото — lamed . Следователно shin-shin-kaph става chechac , което ни дава beth-beth-lamed . Babel . Вавилон. Разбрахте ли?

— Да, хитро.

— Хитро и просто.

— Айнщайн е използвал атбаш в този свой шифър, така ли?

— Забележката ни препраща натам, нали? Алберти, както е очевидно, означава шифърът на Алберти с принадлежащите му шифрови азбуки. Атбаш означава, че трябва да потърсим съответстващите букви на il rsvb , нали?

— Звучи логично — съгласи се Грег. — Да го направим ли?

Томаш заби поглед в изписаните пред него Il rsvb и пресметна позицията на всяка буква от азбуката.

— Добре, i е деветата от началото. Деветата от края е… мм… r . А l е дванадесетата от началото, което съответства на… o . А пък r дава… дава I , s … мм… дава h , v става… става e и b ни праща към… y .

Показа резултата.

— Какво е това? — попита Грег. — Ro ihey? Какво означава? Криптоаналитикът присви очи и се взря в посланието.

— Всъщност… — измърмори той, прехапвайки долната си устна, — нямам идея какво може да е.

— Да не би да е на някакъв странен език?

Томаш внезапно се оживи.

— Ами да, очевидно е така — възкликна той. — Щом знакът е в Битие, трябва да е на староеврейски, нали?

— А вие знаете ли староеврейски?

— Уча го в момента — каза той. — Но знам поне това, че в староеврейския думите се четат отдясно наляво, а не отляво надясно. — Взе писалката. — Момент, ще го изпиша по обичайния начин. Обърна буквената поредица.