Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

Мъжът беше висок и добре сложен, облечен в тъмносив костюм. Имаше сини очи с блестящ леден поглед и посивяла коса, подстригана по военному. Изглеждаше около седемдесетгодишен, но беше запазил снажната си осанка; множество ситни бръчки бяха плъзнали около ъгълчетата на очите му и браздяха като линии на живота суровото му непроницаемо лице. Непознатият остана в полусянката, неподвижен и заплашителен, присвил сините си очи, като че преценяваше положението и изучаваше Томаш. Остана още миг така, после дръпна стола и се приведе напред, заемайки най-сетне мястото си на махагоновата маса, без да откъсва студените си блестящи очи от португалеца.

— Good afternoon, mister 19 19 Добър ден, господин… (англ.). — Б.р. Белами — поздрави Съливан с тон на уважение, което не убягна на Томаш.

— Hello, Greg — каза мъжът тихо и дрезгаво, без да сваля очи от Томаш. Цялото му тяло излъчваше власт. Власт и заплаха, латентна агресия.

— Няма ли да ми представиш твоя приятел?

Съливан се подчини на секундата.

— Томаш, това е mister Белами.

— За мен е удоволствие.

— Hello , Томаш — поздрави го новодошлият, изговаряйки името на Томаш почти безупречно.

— Благодаря, че дойдохте.

Съливан се наведе към ухото на португалеца.

— Mister Белами пристигна тази сутрин в Лисабон — побърза да добави с благоговеен шепот. — Той е дошъл специално от Ленгли за…

— Благодаря, Грег — прекъсна го Белами. — Сега шоуто е мое.

— Yes, mister Белами.

Американецът със зловещия поглед остана неподвижен, облегнат на стола си, в полумрака на салона, все така втренчен в Томаш. Тежкото му, почти задъхано дишане се чуваше отчетливо в настъпилата тишина. Натрапеното му присъствие будеше неудобство и даже страх. Историкът почувства, че капчици пот избиват по челото му, и се опита да се усмихне, но новодошлият остана сериозен и полярно студен, с присвити очи, които продължаваха да изучават португалеца и да преценяват що за човек стои пред него.

След няколко минути, които на останалите се сториха цяла вечност, непознатият дръпна стола си напред и излезе от полусянката. Излагайки се на светлината, той опря лакти на масата и раздвижи тънките си устни.

— Името ми е Франк Белами и отговарям за една от четирите дирекции в ЦРУ. Дан е анализатор в дирекция „Операции“. Аз съм шеф на дирекция „Наука и технологии“. Нашата работа е да проучваме, разработваме и внедряваме нови технологии, подпомагащи мисиите за набиране на информация. Имаме сателити, които могат да видят регистрационен номер на кола в Афганистан, сякаш сме на половин метър разстояние. Разполагаме със системи за прихващане на съобщения, които ни позволяват да прочетем имейла, който сте изпратили тази сутрин до Египетския музей в Кайро, или да прегледаме порнографските сайтове, които снощи Дан е гледал в хотелската си стая. — Бледото лице на младия американски аналитик издайнически поаленя и той се видя принуден да наведе глава. — С една дума, нищо на тази планета не може да се случи, без ние да знаем, ако сме решили, че искаме да го узнаем. — Спря хипнотичния си поглед на Томаш. — Разбрахте ли каква власт имаме?

Португалецът поклати утвърдително глава, впечатлен от представянето.

— Да.

Франк Белами се облегна на стола.

— Good. — Погледна през прозореца към роената зелена морава, която искреше под слънчевите лъчи. — Когато започна Втората световна война, бях млад и обещаващ студент по физика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Краят на войната ме свари в Лос Аламос, затънтено място на билото на един гол хълм в Ню Мексико. — Белами говореше бавно, произнасяйки отчетливо думите, с дълги паузи помежду им. — Проектът „Манхатън“ говори ли ви нещо?

— Не беше ли свързано с него производството на първата атомна бомба?

Тънките устни на американеца се разтеглиха в подобие на усмивка.

— Вие сте гений — възкликна с нотка на сарказъм. Вдигна три пръста. — Направихме три бомби през 1945 г. Първата беше експериментална и беше взривена в Аламогордо. Последваха я Little Boy 20 20 Малчугана (англ.). — Б.р. , която бе хвърлена над Хирошима, и Fat Man 21 21 Дебелака (англ.). — Б.р. , хвърлена над Нагасаки. — Той отвори ръце. — И bang 22 22 Бум (англ.). — Б.р. , войната свърши. — Замръзна за миг, сякаш отново преживяваше минали събития. — Година по-късно проектът „Манхатън“ беше прекратен. Много учени продължиха да работят по засекретени проекти, но не и аз. Неочаквано останах без работа. Докато един ден мой приятел учен насочи вниманието ми към National Security Act 23 23 Закон за националната сигурност — Б.р. от 1947 година, подписан от президента Труман, с който бе създадена централна разузнавателна служба. Предишната агенция, OSS 24 24 Office of Strategic Services — Управление на стратегическите служби. — Б.р. , беше разпусната в края на войната, но опасенията от експанзия на комунизма и страхът от КГБ накараха Америка да осъзнае, че не може да стои със скръстени ръце. Новата агенция се казваше CIA 25 25 Central Intelligence Agency — Централно разузнавателно управление — Б.р. и моя милост беше завербуван за научния сектор. — Пак изви тънки устни в нещо като опит за усмивка. — Пред вас стои, значи, един от основателите на агенцията. — Лицето му пак си възвърна предишната студенина. — Днес би могло да ни се стори, че едва ли научните изследвания са представлявали някаква особена грижа за ЦРУ по онова време, но беше точно обратното. Америка живееше в ужас при мисълта, че Съветският съюз би могъл да развие атомното оръжие, поради което ЦРУ се посвети на това в три насоки. — Пак вдигна трите пръста. — На първо място, като наблюдаваше Съветите. На второ място, вербувайки мозъци от чужбина, включително и нацисти. И на трето място — следейки нашите собствени учени. Въпреки усилията ни обаче Съветският съюз взриви първата атомна бомба през 1949 г., с което създаде параноичен климат у нас. Започна лов на вещици заради подозрението, че наши учени биха могли да са издали секретна информация на Москва. — За първи път Белами отклони поглед от Томаш и се обърна към Съливан. — Грег, може ли едно кафе?