Жозе Родригеш душ Сантуш - Божията формула

„Културният аташе“ скочи от мястото ед като войник, който изпълнява заповед на генерал.

— Right away, mister 26 26 Веднага, господин… (англ.). — Б.р. Белами — каза той и излезе от залата.

Синият поглед на Франк Белами се върна на Томаш.

— През пролетта на 1951 година тогавашният министър-председател на Израел Давид Бен Гурион дойде в Америка за събиране на средства за младата държава, създадена само три години преди това. Както обикновено става в тези случаи, прегледахме програмата на посещението и нещо привлече вниманието ни. Бен Гурион беше предвидил среща с Алберт Айнщайн в Принстън. Шефът ми реши, че би трябвало да проследим тази среща, и изпрати мен и един оперативен служител, отговарящ за аудиозаписната техника, да документираме разговора между двамата. — Белами направи справка в малко тефтерче, което беше оставил пред себе си. — Срещата се състоя на 15 май 1951 г. в дома на Айнщайн на Мърсър Стрийт 112 в Принстън. Както шефът ми беше предвидил, Бен Гурион наистина помоли учения за помощ при създаването на атомна бомба за Израел. Искаше бомба, която страна с ограничени ресурси би могла да произведе тайно и бързо.

— А Айнщайн? — попита Томаш, осмелявайки се за пръв път да прекъсне своя всяващ страх събеседник. — Прие ли поръчката?

— Съпротивата на нашия гений не трая дълго. — Пак прегледа записките си. — Известно ни е, че той започна да работи за Бен Гурион още на следващия месец и продължи и през 1954-а, година преди да почине. — Вдигна поглед от тефтера. — Професор Нороня, знаете ли каква енергия се освобождава при избухването на една атомна бомба?

— Ядрена енергия ли?

— Да. Знаете ли каква е тази енергия?

— Предполагам, че има нещо общо е атомите, нали?

— Всичко във Вселената има общо с атомите, драги професоре — заяви сухо Белами. — Аз ви питам дали имате понятие какво представлява тази енергия?

Томаш се разсмя.

— Нямам ни най-малка представа.

Грег Съливан се върна в залата с поднос и остави четири димящи чашки на масата, заедно с чинийка, отрупана с пликчета захар. Човекът от ЦРУ взе чашката си и без да подслажда кафето, отпи една глътка.

— Вселената е съставена от елементарни частици — каза той, след като остави чашката. — Отначало са мислели, че тези частици са атомите и затова ги нарекли с гръцката дума атом, която означава неделим. Но с времето физиците разбрали, че смятаните за неделими частици всъщност се делят. — Доближи палец и показалец, за да покаже нещо миниатюрно. — Открили, че съществуват още по-малки частици, протони и неутрони, които изграждат атомното ядро, и електронът, който се движи в орбита около него като планета, само че невероятно бързо. — Показа с показалец около чашката на масата как се движи електронът. — Представете си, че можем да смалим Лисабон до размерите на атом. Ядрото на този атом би било с размерите на футболна топка, поставена в центъра на града. В такъв случай електронът би изглеждал като стъклено топче, въртящо се около този център в радиус от трийсет километра и способно да направи четиридесет хиляди обиколки около топката за секунда.

— Невероятно.

— Казвам това само за да имате представа колко „празен“ е един атом.

Томаш почука по масата.

— Но щом в атомите има такова огромно празно пространство — каза португалецът, — защо, когато докосвам тази маса, ръката ми удря в нея, а не минава през нея?

— Това се дължи на силите на отблъскване между електроните и на онова, което наричаме Принцип на Паули. Според него две елементарни частици не могат да бъдат с еднакво квантово състояние.

— А!

— Което ни отвежда до въпроса за фундаменталните сили, действащи в природата. — Белами отново вдигна пръсти, този път четири. — Всички частици взаимодействат помежду си посредством четири сили. Сила на гравитацията, електромагнитно взаимодействие, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие. Гравитационното взаимодействие например е най-слабото от всички, но обхватът му е безграничен. — Повтори жеста с орбиталното въртене около чашката. — Тук, на Земята, чувстваме силата на гравитационното привличане на Слънцето и дори на галактическия център, около който се въртим. Освен това имаме електромагнитното взаимодействие, което слива електрическите и магнитните сили. Електрическата сила води до привличането на противоположни заряди и до отблъскването на частици с еднакъв заряд. — Удари с пръст по масата. — Ето в това се състои проблемът. Физиците знаят, че протоните имат положителен заряд. Но електрическата сила налага еднаквите заряди да се отблъскват, нали така? Е, ако протоните имат еднакъв заряд, тъй като всички са положителни, задължително трябва да се отблъскват. Според направените изчисления, ако увеличим протоните до размера на футболна топка, дори и да ги покрием с най-издръжливата метална сплав, която познаваме, силата на отблъскване между тях е от такъв мащаб, че въпросната метална сплав би била смачкана като тоалетна хартия. — Повдигна вежди. — Но въпреки тази мощна сила на отблъскване протоните си стоят заедно в ядрото. Защо? Каква друга сила има, още по-мощна от електрическата? — Направи драматична пауза. — Физиците се заели да изследват проблема и открили, че съществувала непозната сила. Нарекли я силно ядрено взаимодействие. Това е толкова мощно, че може да държи протоните свързани в ядрото. — Сви юмрук със замах, сякаш ръката беше енергията, която държеше ядрото като едно цяло. — Всъщност силното ядрено взаимодействие е сто пъти по-мощно от електромагнитното взаимодействие. Ако сравним протоните с два влака, които се отдалечават един от друг с висока скорост, силното взаимодействие би могло да ги задържи един до друг, пречейки им да се раздалечат. Ето това е силното взаимодействие. — Вдигна предупредително пръст. — Но въпреки цялата си неимоверна сила това взаимодействие има много малък обсег на действие, по-малък от атомното ядро. Ако един протон успее да напусне ядрото, той вече не търпи влиянието на силното взаимодействие и остава само под въздействието на останалите сили. Разбрахте ли?