Дэн Симмонс - Лятото на страха

Харлън постоя зад храстите известно време, осъзна, че велосипедът му би вдигал много шум на чакъла и тръгна пеша, като се движеше от сянка в сянка, придържаше се до високите огради и гледаше да избягва кофите за боклук, за да не се блъсне в някоя от тях. Замисли се за кучетата, които можеха да се разлаят и да го издадат, но се сети, че единственото куче в някой от близките задни дворове беше Декстър на семейство Гибсън, а той беше стар и го третираха като дете. Вероятно беше вътре в къщата и гледаше шоуто на Лорънс Уелк с тях.

Старото Дупище прекоси Трето авеню, мина покрай пансиона, в който се намираше жилището на доктор Руун на третия етаж и стигна до площадката от южната страна на Старото централно.

Мамка му , помисли си Харлън , просто отива, за да вземе нещо от училището. После си спомни, че не може да го направи. Когато този следобед се върна в града от скапаното им пътешествие до Пещерата, той, Дейл и останалите забелязаха, че някой беше заковал с дъски прозорците на първия етаж на Старото централно — вероятно за да ги предпазят от хлапета като Харлън, които ненавиждаха мястото — и имаше вериги и катинари на северния и южния вход.

Госпожа Дъбет — момчето я беше видяло ясно на светлината на една от уличните лампи — изчезна в сянката на пожарната стълба. Харлън се скри зад една топола от другата страна на улицата. Дори от две пресечки разстояние, можеше да чуе музиката, когато основният филм започна на Безплатната прожекция.

Чуха се стъпки върху метални стъпала и Харлън видя бледи ръце, които се изкачваха към втория етаж. Отвори се врата.

Тя има свой собствен проклет ключ.

Момчето се опита да измисли причина защо Старото Дупище отива в Старото централно посред нощ — в тази лятна съботна вечер, — след като училището беше изпразнено и подготвено за евентуално събаряне.

Мамка му, сигурно го правят с доктор Руун.

Харлън впусна въображението си в действие, за да си представи госпожа Дъбет просната върху дъбовото си бюро, докато доктор Руун й го вкарваше. Въобще не можеше да се разчита на въображението му. Все пак никога не беше виждал някой да прави секс… дори списанията в килера показваха само момичета, които си играят с циците си, а не такива, които правят секс.

Харлън усети как сърцето му започва да тупти по-бързо, докато чакаше някой да пусне осветлението на втория етаж. Не се появи никаква светлина.

Разходи се около училището, като се придържаше към сградата, за да не го види дъртата, ако надникне през някой от прозорците.

Нямаше светлина.

Я чакай малко. От северозападната страна се носеше слабо сияние — фосфоресценция, която идваше от високите прозорци в края. Там се намираше стаята на госпожа Дъбет. Стаята, в която беше учил Харлън тази година.

Как можеше да види какво се случва там горе? Вратите долу бяха заключени с катинари, а прозорците на сутерена бяха покрити с метални решетки. Обмисли варианта да се изкатери по пожарната стълба и да влезе през вратата, през която мина Старото Дупище. Представи си как се засичат на нея — или пък по-лошо на някой от тъмните коридори — и бързо се отказа от тази идея.

Постоя на място известно време, като просто наблюдаваше как сиянието се мести от прозорец на прозорец, сякаш дъртофелницата носи буркан със светулки покрай класните стаи. От три пресечки разстояние се разнесе смях; филмът тази вечер вероятно беше комедия.

Харлън погледна единия край на училището. Там имаше контейнер за боклук, който можеше да използва, за да се качи на тесния перваз, който се намираше на метър и осемдесет над тротоара. Една водосточна тръба, прихваната с метални скоби, щеше да го отведе до следващия перваз над прозорците на първия етаж и до онази каменна декорация в ъгъла на училището. Просто трябваше да продължи да се катери по тръбата между каменните прозоречни рамки, да се набере, да напъха маратонките си във вдлъбнатините на каменното украшение и да се качи на перваза на втория етаж.

Самият перваз беше широк около петнадесет сантиметра и започваше от прозореца на класната стая. Познаваше го добре, защото беше хранил гълъбите с боклуци от джобовете си, когато биваше задържан след часовете. Не беше достатъчно широк, за да стои… или да се разхожда по него… но беше достатъчно широк, за да го издържи, ако се държеше за водосточната тръба. Единственото, което трябваше да направи, беше да се измести с около шестдесет сантиметра и да вдигне глава, за да надникне през прозореца.