Дэн Симмонс - Лятото на страха

— Шшшш! — изшътка Майк и шестимата легнаха по кореми във водостока, като че ли това щеше да ги скрие още повече. Харлън се отмести от входа.

Над главите им работеше двигател. Чуха отварянето на врата на камион. Разнесе се непоносима воня, която беше като невидим, но отровен газ.

— О, мамка му — прошепна Харлън. — Екарисажният камион.

— Млъквай — изсъска Майк и Джим се подчини.

Над главите им изхрущяха ботуши, след което настъпи тишина, когато Сайк — ако наистина беше той — застана на ръба на пътя, точно над изкуственото езеро.

Дейл взе изтърваната от Лорънс пръчка и я вдигна като някаква хилава бухалка. Лицето на Майк беше бледо като сметана. Кевин огледа останалите, като през цялото време адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Дуейн събра ръце между коленете си и зачака.

Нещо тежко мина през листата, цопна в езерото и изпръска Харлън.

— Мамка му! — изрева той и имаше намерение да изрече още нещо, но Майк му запуши устата.

Отгоре отново се разнесе хрущене, последвано от мачкането на трева, сякаш Ван Сайк беше тръгнал надолу по склона.

Чу се друг двигател на автомобил — може би беше лека кола или пикап, — който идваше от гробището „Калвари“ последван от писък на спирачки и клаксон.

— Няма да слезе тук — прошепна Кевин.

Майк кимна. Мачкането на трева секна за момент, а когато отново се поднови, започна да отшумява, защото се отдалечаваше. Чу се отварянето на врата и екарисажният камион пое нагоре към „Черното дърво“ с грубо превключване на предавките. Колата зад него отново наду клаксона. След минута настъпи тишина и вонята се поразсея. Почти.

Майк стана и отиде до ръба на водостока.

— Майка му стара — прошепна той и изненада останалите, защото почти никога не ругаеше.

Приятелите му се присъединиха към него.

— Какво, по дяволите, е това? — прошепна Кевин. Момчето беше запушило нос с тениската си, за да се предпази от миризмата, която като че ли се надигаше от мътната вода.

Дейл надникна през рамото на Кев. Вълните и тинята тъкмо се успокояваха. Водата не беше много чиста, но можеше да различи бялата плът, подутото коремче, слабите ръчички и пръсти и мъртвите кафяви очи, които се взираха нагоре.

— О, Исусе Христе, о, Исусе — завайка се Харлън. — Това е бебе. Сайк е изхвърлил нечие умряло бебе.

Дуейн взе пръчката от Дейл, легна по корем, пресегна се към водата и заръчка мъртвото нещо, за да го помести. Космите по ръцете на създанието се раздвижиха, а пръстите му се заклатиха. Успя да извади главата му почти на повърхността.

Другите момчета се отдръпнаха назад. Лорънс се премести в другия край на Пещерата. Хленчеше тихичко и беше на път да се разплаче.

— Не е бебе — констатира Дуейн. — Поне не човешко. Това е някаква маймуна. Мисля, че е резус маймуна. Може би макак.

Харлън се опита да надникне, но не посмя да се приближи.

— Ако е някаква шибана маймуна, къде й е козината?

— Косата — отвърна разсеяно Дуейн и използва още една пръчка, за да преобърне създанието. Гърбът му излезе на повърхността на водата и всички видяха опашката му. По нея също нямаше косми.

— Не знам какво се е случило с косата на тази маймуна. Може би е била болна. Може някой да я е сварил.

— Да я е сварил — повтори Майк и погледна езерото с отвращение.

Дуейн пусна създанието и всички видяха как трупът му се намести на дъното. Пръстите му също се раздвижиха, сякаш им даваше някакъв сигнал или им махаше за довиждане.

Харлън нервно почука циментовия водосток над него.

— Хей, Майки, все още ли искаш Ван Сайк?

Майк не се обърна към него.

— Да.

— Да се махаме оттук — предложи Кевин.

Момчетата се измъкнаха от водостока, тъпчейки тревата в устрема си към велосипедите, и се помотаха около минута, преди да тръгнат нагоре по склона. Вонята от екарисажния камион продължаваше да се носи във въздуха.

— Ами ако се върне? — прошепна Харлън, като изказа на глас мислите на Дейл.

— Ще зарежем колелата в тревата — отвърна Майк. — След което ще влезем в гората и ще се насочим към фермата на чичото и лелята на Дейл.

— Ами ако се върне, докато сме на пътя за града? — попита Лорънс. Гласът му трепереше сериозно.

— Ще се скрием в царевичните полета — отвърна Дейл и докосна брат си по рамото. — Хей, Ван Сайк не е след нас . Той просто изхвърли тази мъртва маймуна в потока.

— Хайде да тръгваме все пак — предложи Кевин. Всички яхнаха велосипедите си и се приготвиха за тежкото изкачване нагоре.