Дэн Симмонс - Лятото на страха

— А аз ви викам, че Терънс не се прибра у нас в сряда! — изкрещя госпожа Кук. Дебелото й лице беше загоряло и набръчкано от недоволство. На Дейл му заприлича на бейзболна ръкавица. Очите й притежаваха същия сив, размит и безнадежден поглед като на дъщеря й, Корди.

— Терънс? — прошепна Джим Харлън и направи физиономия.

— Да, госпожо — заяви Барни, който продължаваше да стои между дебелата жена, директора и учителката. — Доктор Руун разбира това. Но той е сигурен, че синът ви си е тръгнал от училището. Трябва да разберем къде е отишъл след това.

— Глупости! — изрева госпожа Кук. — Моята Корделия ми каза, че не го е скивала да излиза на двора… а моят Терънс не би си тръгнал от училище без разрешение, ня’а как да стане. Той е добро момче. Бих му зачервила задника, ако го стори.

Кевин се обърна към Дейл и повдигна вежда. Приятелят му не извърна поглед от разгорещения скандал.

— Вижте, госпожо Кук — започна ниският, плешив и подъл мирови съдия, — всички сме наясно, че Тъби… хм… Терънс си има своите трески за дялане и…

Госпожа Кук се нахвърли на дребния човек:

— Да си затваряш плювалника, Джей Пи Конгдън. Всеки знае, че твоето момче Си Джей е най-злият дребен задник наоколо, че на всичкото отгоре носи сгъваем нож. Не ми говори за треските на моя Терънс. — Жената се обърна към кльощавия полицай, полицай, когото всички в града наричаха Барни и посочи с дебелия си пръст доктор Руун и Старото Дупище. — Полицай, тези хора крият нещо.

Барни вдигна ръце с дланите нагоре.

— Моля-моля, госпожо Кук. Знаете, че са претърсили навсякъде. Госпожа Дъбет е видяла Терънс да си тръгва от училище онзи следобед, преди децата да бъдат освободени…

— А аз викам, че това са пълни простотии! — изкрещя майката на Корди. Самата Корди погледна през рамо, видя групичката скупчили се деца и ги погледна с празния си поглед.

Госпожа Дъбет като че ли беше започнала да излиза от унеса си.

— Никой не може да ми говори така. Вече четири десетилетия съм преподавателка в този район и…

— Дреме ми на дебелия задник от колко време преподаваш… — прекъсна я госпожа Кук.

— Мамо, тая лъже! — изрева Корди и подръпна безформената рокля на майка си. — Гледах през прозореца, но не видях Тъби да излиза. Старото Дупище дори не гледаше навън.

— Чакай малко, млада госпожице — намеси се доктор Руун. Дългите му пръсти си играеха с верижката на часовника, която висеше върху жилетката му. — Разбираме, че си разстроена заради… ах… временното отсъствие на брат ти, но не можем да позволим подобни…

— Казвайте къде е момчето ми! — изрева отново госпожа Кук и изблъска мировия съдия, сякаш искаше да протегне малките си, дебели ръчички и да докопа директора.

— Хей! Хей! — извика Джей Пи Конгдън и отстъпи назад.

Барни застана между двамата и заговори бързо и сериозно на майката на Корди, при това с тон, който децата не можеха да чуят, след което каза нещо тихо на доктор Руун.

— Съгласен съм, че трябва да продължим дискусията си далеч от… ах… публичния взор — изрече гробовно директорът.

Барни кимна, каза още нещо и групата влезе в Старото централно. Корди погледна отново през рамо към Дейл и останалите, но нямаше враждебност в погледа й този път… само тъга и още нещо, което можеше да бъде страх.

— Ще е чудесно, ако… ах… господин Кук също се присъедини към нас — казваше доктор Руун, докато влизаха вътре.

— Той не се чувства добре през цялата седмица — отвърна майката на Корди с изморен монотонен глас.

— Пиян е като мотика, иска да рече — каза Джим Харлън с прилична имитация на оклахомския акцент на госпожа Кук. Момчето присви очи и погледна към вече празния паркинг. — По дяволите, става късно, а обещах на мама да окося ливадата. Бездруго забавата свърши.

Лорънс вдигна очилата по-високо на носа си.

— Къде мислите, че е отишъл Тъби?

Харлън се наведе над третокласника, изкриви лице в ужасна физиономия и вдигна криви като нокти пръсти.

— Нещо го е докопало , женчо. А тази вечер ще докопа и теб! — Надвисна още повече върху жертвата си. По брадичката му се стичаше слюнка.

— Я се разкарай — скастри го Дейл и застана между Харлън и брат си.

— Я се разкарай — повтори като папагал Джим на фалцет. — Недей да закачкаш малкото ми братченце! — Момчето се замята и закълчи, като главни герои в танца бяха китките и пръстите му.

Дейл не каза нищо.

— По-добре да тръгваш, ако ще косиш ливадата — заяви Майк. В гласа му се усещаше тревога.