Дэн Симмонс - Лятото на страха

Екарисажният камион зави бавно по Първо авеню и потегли надолу по черния път към тях. Кабината му беше в мръсно тъмночервено, а каросерията беше направена от солидни дървени дъски. Дейл виждаше четири стърчащи крака — вероятно принадлежащи на крава или на кон, не му беше лесно да прецени от това разстояние. Очевидно трупът беше хвърлен върху другите и копитата сочеха нагоре като на някакво анимационно мъртво животно.

Но това не беше анимационно филмче.

— Ауу, я стига — оплака се Майк от мястото на кетчъра и запуши уста и нос с тениската си, когато вонята стана нетърпима.

Дейл направи още една крачка назад. Очите му се насълзиха, а стомахът му изкъркори. Екарисажният камион стигна до края на черния път и се насочи към обраслия с трева паркинг зад пейките от дясната им страна. Въздухът около тях като че ли стана по-гъст. Вонята на мъртви животни падна върху Дейл като тежка ръка.

Кевин побягна от трета база.

— Това Ван Сайк ли е?

Лорънс стана от пейката и се присъедини към Дейл. Двамата присвиха очи по посока на камиона. Козирките на памучните им бейзболни шапки бяха свалени ниско над челата им.

— Не знам — отвърна по-големият от двамата братя. — Не мога да видя кой е в кабината заради глупавото слънце. Но обикновено през лятото го кара Ван Сайк, нали?

Джери Дейсингър стоеше зад Дейл. Той хвана бухалката като пушка и направи физиономия.

— Да, Ван Сайк го шофира… през повечето време.

Дейл погледна по-ниското момче. Всички знаеха, че понякога бащата на Джери кара екарисажния камион или коси гробището… все странни работи, които принципно вършеше Ван Сайк. Никой никога не беше виждал последния с приятел , но от време на време старецът на Джери се мотаеше с него.

Сякаш прочел мислите им, Дейсингър каза:

— Ван Сайк е. Татко е в Оук Хил, работи над някакъв строеж.

Дона Лу се затътри от мястото на питчъра, като не отделяше бейзболната ръкавица от лицето си.

— Какво иска?

Майк О’Рурк сви рамене.

— Не виждам нищо умряло наоколо, а вие?

— Само Харлън — отвърна Джери и хвърли шепа с пръст по Джим, който се беше запътил към тях.

Екарисажният камион просто стоеше на място на десетина метра от тях. Не се виждаше нищо през предното му стъкло заради слънцето и дебелите слоеве боя на кабината, която приличаше на съсирена кръв. Дейл успя да види някои неща през процепите в дъските — сива и черна козина и копита в края на каросерията и нещо огромно, кафяво и подуто до кабината. Четирите крака, които стърчаха нагоре, принадлежаха на крава. Дейл свали още малко козирката на шапката си и видя една бяла кост, която се подаваше изпод разложената плът. Въздухът беше изпълнен с бръмчащи мухи, които бяха надвиснали като син облак над камиона.

— Какво иска? — попита отново Дона Лу. Шестокласничката движеше с момчетата от Велопатрула от години — тя беше най-добрият питчър сред тях, — но това лято Дейл беше забелязал колко висока беше станала… и заформилите се издутини под тениската й.

— Да отидем да го попитаме — предложи Майк, хвърли ръкавицата си на земята и тръгна към пролуката в бекстопа [10] Ограждение на бейзболно игрище, което се намира на 18 метра от хоума. .

Сърцето на Дейл се сви. Той въобще не харесваше Ван Сайк. Когато се сетеше за него — всеки път, в който му хрумнеше за училището, учителите и доктор Руун, — си представяше дълги, паякообразни пръсти с пръст под ноктите, пропити с мръсотия бразди по напукания врат и прекалено големи жълти зъби. Като онези на плъховете на бунището.

При мисълта да се доближи до този камион — до тази воня, — стомахът на Дейл закъркори отново.

Майк беше стигнал до оградата и имаше намерение да мине през тясната пролука в нея.

— Хей, чакай малко! — провикна се Харлън. — Погледни!

Едно хлапе на велосипед се беше появило на черния път, зави надясно и прекоси обработваемата земя в облак от пръст. Дейл видя, че това е момичешко колело, а момичето на него беше Сандра Уитакър, приятелката на Дона Лу.

— Ох, пфу — оплака се Санди, когато спря до групичката. — Какво е умряло?

— Мъртвите братовчеди на Майк тъкмо се отбиха — отговори Харлън. — Отива да ги прегърне.

Санди го изгледа, но реши да го пренебрегне, като завъртя глава, а с нея и плитките си.

— Имам новини. Става нещо странно!

— Какво? — попита Лорънс и намести очилата си. Гласът му беше напрегнат.

— Джей Пи, Барни и всички останали са пред Старото централно. Корди и странната й майка също са там. И Руун. Всички. Търсят глупавия брат на Корди.