Дэн Симмонс - Лятото на страха

Или просто щеше да го разсейва, ако нямаше нещо в Старото централно, което го безпокоеше. Не беше заради децата. Не беше дори заради директора и учителите, колкото и глуповати и провинциални да бяха. Имаше нещо друго.

Дуейн премижа на слабата светлина и прелисти няколко страници на тетрадката си, за да се върне на написаното от вчера и от последния учебен ден:

Другите като че ли не усещат миризмата или поне не говорят за нея: това е миризмата на студ, на кланица и лек намек за разложение, като онзи път, в който юницата ни умря оттатък южното езеро и аз и Стареца не успяхме да я намерим цяла седмица.

Светлината в Старото централно е странна. Някак си гъста. Като онази в онзи изоставен хотел в Дейвънпорт, в който ме отведе старецът ми, за да прибере всички онези неща и да направи състояние. Гъста светлина. Прецедена през прах, дебели завеси и спомени за отминала слава. Миризмата на мухъл и безнадеждност е същата. Спомни си лъчите светлина от онези високи прозорци, които падаха върху паркетния под в онази изоставена бална зала — приличаха ли на стъклописите над стълбите на Старото централно?

Не. Усещането е по-скоро като някаква… поличба? Предстоящо зло? Прекалено е мелодраматично. Над двете места е надвиснало усещане за предпазливост. Както и криещи се в стените плъхове. Чудя се защо никой друг в Старото централно не говори за тях. Едва ли хората от здравната инспекция ще са очаровани от основно училище с плъхове, миши лайна навсякъде и бягащи по тръбите в сутерена гризачи, където се намират тоалетните. Помня, когато бях във втори клас в Старото централно и слязох там долу…

Дуейн прескочи на бележките, които си беше направил този следобед в Бендстенд Парк.

Дейл, Лорънс (никога Лари), Майк, Кевин и Джим. Как да създам образите им?

Дейл, Лорънс, Майк, Кевин и Джим. (Защо всички наричат Джим „Харлън“? Имам чувството, че дори майка му го нарича така. А тя дори не е Харлън вече. Върна си старото име, когато се разведе. Кой друг в Е. X. се е развел? Никой, ако не броим съпругата на Чичо Арт, която не познавам и която вероятно самият той вече не помни, защото е била китайка и бракът им е продължил едва два дни, двадесет и две години преди да се родя.)

Дейл, Лорънс, Майк, Кевин и Джим.

Как да сравня образите им? Прически:

Дейл има характерната за Елм Хейвън ниска подстрижка — старият Фрайърся прави в зловещата си бръснарница (бръснарски знак = знак на гилдията. Прилича на кръв, която се спуска по спирала. Може би в Средновековието са били вампири.) Но късата подстрижка на Дейл е малко по-дълга в предната си част — достатъчно дълга е, за да си направи бретон. Дейл не обръща особено внимание на косата си. (Освен онзи път в трети клас, когато майка му го окепази и му остави онези петна и рани… малък архипелаг от плешиви островчета… след това постоянно носеше бойскаутската си шапка, дори в час.)

Косата на Лорънс е по-къса, направена отпред с восък за коса. Отива му на очилата и заешките предни зъби. Прави слабото му лице още по-слабо. Чудя се какви ли ще бъдат прическите в бъдещето? Например през 1975? Едно е сигурно — няма да приличат на онези на актьорите от научнофантастичните филми с техните лъскави дрехи и кепета. Може би на мода ще са дългите коси? Като от времето на Томас Джеферсън? Или ще са намазани с помада и разделени по средата като снимките на Стареца от Харвард? Едно е сигурно: всички ще гледаме сегашните си снимки и ще си казваме, че приличаме на палячовци.

Дуейн спря, свали си очилата и се замисли за произхода на думата „палячо“. Знаеше, че това е онзи тип в цирковете, който отхапваше главите на пилета… Чичо Арт му беше казал това, а той беше надежден източник на информация… но каква беше етимологията?

Дуейн сам подстригваше собствената си коса. Когато се сетеше. Беше дълга отгоре… много по-дълга от нормалното за момче от 1960… но беше доста скъсена над ушите. Не я сресваше. Чувстваше я мръсна сега — пътуването до Елм Хейвън беше доста прашно. Отново отвори тетрадката.

Майк: същата ниска подстрижка, вероятно направена от майка му или от някоя от сестрите му, тъй като семейството му не разполага с пари за бръснар, но някак си на О’Рурк му отива повече. Отпред е по-дълга, но нито я маже с нещо, нито я прави на бретон. Не бях забелязал, че миглите на Майк са дълги като момичешки. Очите му са странни — толкова сиво-сини, че се забелязват отдалеч. Сестрите му вероятно биха убили, за да имат такива. Но той не е глезен, не е женствен (така ли се пише?)…просто е красив. Като сенатор Кенеди, но въобще не прилича на него, ако това има някакъв смисъл. (Не ми харесва, когато Разказвачът или някой друг описва един герой като актьор или нещо подобно. Клиширане.)