Дэн Симмонс - Лятото на страха

— Хайде — каза тихичко Майк, настъпи педалите, приведе се над кормилото и потегли, като изхвърли струя чакъл след себе си.

Дейл, Лорънс, Кевин и Харлън го последваха.

Поеха на юг по Първо авеню в меката сива светлина, като се движеха под сенките на брястовете. Не след дълго излязоха на открито в полумрака. Вляво от тях бяха нивите, а вдясно тъмните къщи. Минаха Скуул Стрийт и забелязаха в далечината на запад дома на Дона Лу Пери. Минаха Чърч Стрийт и дългия й коридор от брястове и дъбове. Накрая се озоваха на Хард Роуд, който беше част от магистрала 151А, и забавиха по навик, преди да се озоват на паветата на главната улица.

Въртяха енергично педалите и след първата пресечка се качиха на тротоара, за да направят път на един стар „Буик“, който прелетя покрай тях. Поеха на запад, към сиянието в небето и към фасадите на сградите на Мейн Стрийт, които блестяха на фона на чезнещата светлина. Един пикап излезе от диагоналния паркинг пред „Кръчмата на Карл“, включи се от южната страна на улицата и закриволичи към тях по Хард Роуд. Дейл разпозна шофьора като бащата на Дуейн Макбрайд. Беше пиян.

— Фарове! — изкрещяха петте момчета, когато минаха покрай него. Пикапът продължи без предни и задни светлини и направи остър завой по Първо авеню зад тях.

Скочиха от тротоара на празната Хард Роуд и продължиха на запад покрай Второ и Трето авеню, покрай банката и „Ей & Пи“ вдясно, и мрачните и тихи „Парксайд Кафе“ и Бендстенд Парк, които се намираха под брястовете вляво. Имаха чувството, че е събота вечер, но беше едва четвъртък. Нямаше Безплатна прожекция, която да осветява и озвучава нощта. Все още не. Но съвсем скоро.

Майк изкрещя, зави наляво по Броуд Авеню и продължи да кара успоредно на северния край на малкия парк. След малко мина покрай магазина за трактори и малките къщи, струпани там. Вече беше започнало да става тъмно. Високата улична лампа на Мейн Стрийт зад тях оживя и хвърли повече светлина върху двете пресечки на центъра. Броуд Авеню представляваше мрачен тунел под брястовете зад гърбовете им и още по-мрачен тунел пред тях.

— Да се състезаваме до стълбите! — изкрещя Майк.

— Не! — провикна се в отговор Кевин.

Майк винаги предлагаше, а Кевин винаги се противопоставяше. Така стояха нещата.

Стигнаха до следващата пресечка, която се намираше в част от града, която момчетата посещаваха само по време на тези сумрачни патрули. Минаха по дългата, задънена улица с нови къщи, където живееха Дигър Тейлър и Чък Спърлинг и по официалния край на Броуд Авеню. Продължиха по частната алея до имението на Ашли.

Неравният път беше задушен от трева. От храсталаците от двете им страни стърчаха остри клони, готови да одерат всеки невнимателен колоездач. Тук вече беше паднал пълен мрак.

Както винаги, Дейл наведе глава и започна да върти енергично педалите, за да не изостава от Майк. Лорънс трудно ги догонваше на малкия си велосипед, но все пак успяваше… както винаги. Харлън и Кевин бяха само шум от гуми върху чакъла зад тях.

Излязоха на открито пред останките на старата къща. Един стълб се извисяваше над къпините и храсталаците. Овъглените каменни руини бяха черни. Майк обиколи кръглата алея и зави надясно, сякаш имаше намерение да изкачи потъналите в трева каменни стълби, за да скочи право в рухналите основи, но само мина по каменната веранда и продължи напред.

Дейл направи същото. Лорънс сви и я пропусна, но не се върна. Кевин и Харлън идваха след тях, като хвърляха чакъл след себе си.

Минаха по широката кръгла алея, обрасла в трева. Гумите им хрущяха върху образувалите се бразди и чакъла.

Дейл забеляза колко по-тъмно е сега, заради растителността, която беше избуяла. Зад него имението на Ашли се беше превърнало в тайнствено място, в мрачно туловище от изгорели греди и срутени етажи. Точно така му харесваше — мистериозно и малко зловещо, а не тъжно и изоставено, каквото беше на дневна светлина.

Тръгнаха си по същата тъмна алея и образуваха редица на Броуд Стрийт. Бяха се насочили надолу покрай новата част и Бендстенд Парк. Поеха си въздух и започнаха да въртят енергично педалите, за да прекосят Хард Роуд в посока запад-изток. Фаровете на един камион, който пътуваше на запад, заслепи Харлън и Кевин, и Дейл се обърна точно навреме, за да види как Джим показва среден пръст на шофьора.

Зад гърба им изпищя клаксон, когато поеха по Броуд Авеню. Гумите им почти не издаваха звук върху асфалта под образувалите сводове брястове. Навсякъде от градините на къщите миришеше на прясно окосена трева. Спуснаха се на север покрай пощата, малката бяла библиотека и по-голямата бяла сграда, която беше презвитерианската църква, на която ходеха Дейл и Лорънс, и продължиха още една дълга пресечка на север, покрай високи къщи, където сенките на листата танцуваха над и под уличните лампи и където се намираше старата къща на госпожа Дъбет, в която светеше една-единствена лампа на втория етаж, и къщата на госпожа Дъган, която тъмнееше.