Дэн Симмонс - Лятото на страха

Десет дни след пожара и на същия ден, в който крановете и булдозерите дойдоха, за да съборят останалите здрави овъглени тухлени стени, да извозят с камиони строителните материали и да запълнят дълбокия сутерен на Старото централно, в „Парксайд Кафе“ се разнесе мълвата, че ФБР имат голям напредък по случая. Явно шевролетът от 1957 г. на мировия съдия Конгдън е бил видян на Гранд Вю Драйв, близо до имението на господин Ашли-Монтагю, в същия ден, в който е било установено, че Джей Пи е бил убит, четири дни преди пожара в зърнохранилището и пет дни преди пожара в Старото централно и изчезването на милионера. Господин Каспър Джонатан (Си Джей) Конгдън беше повикан на разпит във ФБР.

Вероятно Джим Харлън беше последният човек, видял Си Джей в Елм Хейвън — Джим видя шестнадесетгодишното момче да върти гуми с шевито по Хард Роуд около десет сутринта, когато стана ясно, че го викат на разпит. Побойникът не се върна повече.

Кевин разказа на полицията, на шерифа, на ФБР и на баща си историята как двамата с Харлън се събудили от шума от генератора и излезли точно навреме, за да видят как някой краде камиона им. Нито едно от момчетата нямаше идея защо крадецът се е врязал в Старото централно.

Няколко дни след пожара шерифът намери метални отломки, в които имаше.45-калиброви куршуми. Впоследствие Кевин призна, че след като видял, че някой краде камиона, се върнал вкъщи, взел пистолета на баща си и стрелял няколко пъти с него след крадеца. Не смяташе, че това е накарало шофьора да изгуби контрол над превозното средство, но не можеше да бъде сигурен.

Кен Гръмбакър се кара на сина си заради безотговорността му и го наказа за седмица, но изглеждаше доста горд от действията му, когато ги обсъждаше с другите мъже над чаша сутрешно кафе или докато пълнеше мляко в чисто новата си цистерна. Разбира се, камионът му беше застрахован.

Всички останали деца — освен може би Корди Кук, която се сля с мрака по-късно през нощта, в която целият град гледаше как пожарникарите не могат да се справят с пожара, и която не беше видяна повече от седмица по-късно — бяха разпитани от родители и полиция. Родителите на Майк и Дейл и Лорънс бяха шокирани, че синовете им са получили изгаряния и наранявания, докато са се опитвали да отворят заялата врата на камиона, преди да експлодира, в опит да спасят живота на шофьора, за чиято самоличност не са били сигурни. Джим Харлън остана с шерифа през тази съботна нощ. Майка му беше доста шокирана и впечатлена от разказа за действията на сина си, когато се прибра от Пеория на следващата сутрин.

Бабата на Майк, Мемо, не почина. Вместо това започна да показва голямо подобрение и дори можеше да прошепва по няколко думи и да движи дясната си ръка до втората седмица на август.

— Някои стари хора знаят как да се борят — заключи доктор Вискс. Господин и госпожа О’Рурк разговаряха с доктор Стафни и го помолиха да им препоръча специалисти, които да поработят със старицата до пълното й възстановяване.

В седмицата след пожара момчетата отново започнаха да играят много бейзбол — понякога го правеха по десет-дванадесет часа, без да спрат. Майк беше този, който отиде до къщата на Дона Лу Пери, за да се извини и да я помоли да се присъедини отново към тях като питчър. Тя затръшна вратата в лицето му, но приятелката й Санди Уитакър дойде да играе с тях на следващия ден и съвсем скоро няколко от по-атлетичните момичета започнаха да идват за сутрешното избиране на отборите. Мишел Стафни се оказа доста добър трети бейзмен.

Корди Кук не играеше бейзбол, но ходеше на разходки с момчетата и често седеше мълчалива с тях, докато играеха на „Монополи“ в дъждовните дни или просто киснеха в кокошарника. Окръжният шериф и магистралният патрул официално обявиха брат й Терънс за избягал. Господин Гръмбакър се зае да помогне на семейство Кук, след като разбра, че господин Кук си е обрал крушите завинаги, както и още няколко жени от лютеранската църква, които започнаха често да посещават къщата им и да носят храна и други неща.

Отец Динмън от Оук Хил идваше за литургиите в „Св. Малахия“ само в сряда и неделя и Майк продължи да помага в църквата, макар че смяташе да напусне през октомври, когато щеше да бъде назначен нов свещеник.

Дните минаваха. Царевицата растеше. Кошмарите на децата не изчезнаха, но станаха някак си по-поносими.

Нощите се удължаваха след всеки изминал ден, но въпреки това им се струваха по-къси.

Господин и госпожа Стюарт бяха дошли във фермата на чичо Хенри за вечеря, а заедно със себе си бяха довели семействата О’Рурк и Гръмбакър. Майката на Харлън пристигна по-късно с един джентълмен, с който се „виждаше често“. Казваше се Купър и беше висок, тих и малко приличаше на актьора Гари Купър, само дето предните му зъби бяха леко криви. Може би затова се усмихваше рядко. По време на посещението си миналата седмица беше подарил ръкавица на Мики Мантъл на Харлън и се беше усмихнал срамежливо, когато двамата се ръкуваха. Момчето още не беше сигурно какво да мисли за него.