Дэн Симмонс - Лятото на страха

Джим беше направил примка, която бързо се превърна в ласо.

— Мога да уловя онзи клон ей там и да се спуснем долу.

Дейл, Лорънс и Майк погледнаха високите клони на бряста.

Бяха на поне десет метра разстояние и доста тънки, за да могат да издържат дори един от тях.

Фигурата се появи отново зад гърбовете им и пое по същия път към южния фронтон, по който бяха дошли и те. От стария покрив излизаше дим и прикриваше преследвача им, но Дейл успя да различи черния костюм на Руун и окървавеното му лице.

Жегата в горящата северна част на сградата беше ужасна. Момчетата трябваше да извърнат лица, когато камбанарията поддаде.

— Хей — провикна се Лорънс. — Вижте.

На четири-пет километра на югозапад от тях, на фона на проблясващите светкавици и черните облаци, се беше спуснало и развилняло торнадо. Фунията се издигаше и снижаваше. За един дълъг момент момчетата просто наблюдаваха. Дейл мълчаливо приканваше торнадото да дойде насам и да довърши всичко тук с една последна унищожителна вълна.

Бедствието се издигна и отново се спусна зад дърветата и нивите на изток, стовари се някъде извън града и се сля с мрака на север. Вятърът изведнъж се усили и започна да замеря момчетата с листа и клони и да заплашва да ги събори от покрива на училището.

— Дай ми това — каза Майк на Харлън, взе въжето от ръцете му, стегна по-здраво примката, уви го около високия над метър комин и се върна до ръба, за да го свърже с второто. Когато приключи, опъна въжетата, за да провери здравината им, хвърли края долу и се провикна на Дейл: — Ти си първи.

Тъмната фигура се катереше по покрива от другата страна на фронтона зад тях.

Дейл не се възпротиви, нито пък се поколеба. Надвеси се над улука, не видя нищо под себе си, уви крака около въжето и се спусна надолу. Веднага се залюля и осъзна колко нестабилен е този метод за слизане.

Харлън помогна на Лорънс да се хване за въжето и двамата братя се заспускаха надолу, като Дейл играеше ролята на спирачка за по-малкото момче. Ръцете му започнаха да се протриват.

— Върви, Джим — нареди Майк и погледна към фронтона, но Руун още не се беше появил.

— Ръката ми — отвърна спокойно Харлън.

Майк кимна и отиде до ръба на покрива. Дейл и брат му бяха изминали около пет-шест метра и продължаваха да се спускат. Въжето не стигаше до земята и не знаеше на какво разстояние е от нея.

— Ще тръгнем двамата — заяви Майк. Изправи се и уви ръцете на Харлън около кръста си.

— Дръж се за мен. Аз ще се оправям с въжето.

Доктор Руун се качи на димящия фронтон. Беше застанал на четири крака като паяк с огромни крайници. Дървеният кол от парапета продължаваше да стърчи от гърдите му. Мъжът стенеше и ръмжеше с широко отворена уста.

— Дръж се — каза Майк и двамата с Харлън се спуснаха от ръба. Целият покрив димеше. Огънят беше стигнал до горе. Вероятно коминът също се беше нагорещил.

— Няма да успеем — прошепна в ухото му Джим.

— Ще успеем — отвърна Майк, макар да знаеше, че няма да изминат голямо разстояние, преди Руун да стигне до комина. Просто трябва да среже въжето.

Дейл и Лорънс под тях стигнаха края. Все още бяха в горната част на прозорците на първия етаж, на поне четири-пет метра от земята.

— Това не е нищо — прошепна Лорънс. — Направи го.

Двамата братя се пуснаха едновременно, паднаха и се претърколиха в пясъка на площадката, близо до пързалката. Наистина не беше нищо.

Момчетата станаха на омекналите си крака и побягнаха надалеч от пламъците, които изригваха от прозорците и южната врата. Дейл засенчи очи и погледна нагоре към приятелите си, които се спускаха по тухлената стена. Бяха на половината разстояние — на около десет метра от земята. Харлън беше прегърнал здраво Майк за раменете.

— Давайте! Давайте! — закрещяха братята, когато тъмната фигура се появи на ръба на покрива.

Майк погледна нагоре, бързо уви ръце и крака около въжето, прошепна „Дръж се" на Харлън и се пусна надолу. Въжето направо виеше между дланите му.

Дейл и Лорънс наблюдаваха ужасени как Руун се наведе от ръба на покрива, погледна назад към издигащите се от фронтона пламъци и уви ръка около въжето. Бившият директор се движеше като паяк и се спусна изключително бързо след Майк и Харлън.

— О, майка му стара — изруга Лорънс.

Дейл започна да сочи и да крещи на Майк. Високо над тях, където нито приятелите им, нито Руун можеха да видят, покривът затлея на хиляди места като запалена и разтапяща се филмова лента. Дългият южен фронтон се срути навътре и от него се надигнаха милиони искри. Старият комин удържа още секунда като тухлена кула в един гейзер от огън и също се срути навътре.