Дэн Симмонс - Лятото на страха

Кевин избърса кръвта, която се стичаше в окото му и присви очи към протеклата цистерна на двадесетина метра от него. Защо сторих това с камиона на татко ? Отговорът на този въпрос не му беше особено важен в момента, може би щеше да помисли по-късно. Първо трябваше да произведе искра или пламък.

Превъртя пистолета в ръцете си, увери се, че цевта не е пълна с пръст и избърса мръсотията от него. Нямаше начин да върне оръжието в кутията на баща си и той да не разбере какво е станало с него.

Кевин вдигна колта, но пак го свали. Дали имаше патрон в цевта? Не мислеше. Баща му не обичаше да носи „готов за стрелба“ пистолет, когато ходеха да пострелят край езерото на Харлън.

Стисна оръжието между краката си и дръпна затвора с лявата си ръка. Един патрон изскочи и падна на тротоара. Проклятие. Вече беше заредил патрон в цевта. Колко му оставаха? Ако в магазина имаше седем, минус този… математиката беше прекалено трудна за него в този момент. Вероятно малко по-късно.

Вдигна пистолета с лявата си ръка и се прицели в цистерната. Светкавиците му пречеха. Ако не можеш да улучиш нещо, което е по-голямо от вратите на плевня, по-добре хич не се опитвай. Освен това беше прекалено далеч.

Кевин се пробва да стане на крака, но световъртежът му се засили. Седна тежко на земята. Добре, щеше да направи опит от тук.

Сети се, че първо трябва да махне предпазителя, след което се прицели, като присви око зад мерника. Когато куршумът се врежеше в целта, дали щеше да произведе искра или пламък? Не можеше да си спомни. Е, имаше само един начин да разбере.

Откатът нарани здравата му ръка. Свали пистолета и погледна цистерната. Нямаше пламък. Нямаше искра. Нима не беше уцелил проклетото нещо? Вдигна трепереща ръка и стреля още два пъти. Нищо.

Колко патрона му останаха? Два или три. Поне.

Прицели се внимателно в кръга от неръждаема стомана и бавно дръпна спусъка точно както баща му го беше учил. Имаше чувството, че е ударил здраво с чук някакъв бойлер. Ухили се триумфално, но усмивката му бързо застина.

Нямаше огън. Нямаше пламък. Нямаше голямо бум.

Колко патрона му останаха? Вероятно можеше да извади магазина и да ги преброи. Не, по-добре да не го прави, по-добре да преброи гилзите на земята. Видя две или три, които проблеснаха на светлината от светкавиците, но не беше ли изстрелял повече?

Е, поне един патрон му беше останал. Може би дори два.

Кевин вдигна пистолета с тресяща се ръка и стреля отново, като в момента, в който произведе изстрела, осъзна, че се е прицелил прекалено високо и ще пропусне дори входа на училището, камо ли стоманената цистерна.

Опита се да си спомни защо правеше всичко това. Причината му убягваше, но знаеше, че е важно. Нещо свързано с приятелите му.

Претърколи се по корем, помогна си дори с наранената си ръка и дръпна спусъка, като донякъде очакваше петлето да удари напразно.

Откатът беше силен, но това не попречи на куршума да се вреже под гърловината на цистерната и трите хиляди литра бензин, останали в нея, да се възпламенят.

Доктор Руун тъкмо беше станал на крака, когато експлозията отнесе парапета и във въздуха се разлетяха хиляди парчета от него, а по стълбището се издигна огромна огнена гъба. Той се отдръпна спокойно към стената и погледна с почти научен интерес половинметровия кол, който беше пронизал гърдите му. Сложи трепереща ръка върху него, но не го извади. Вместо това се облегна на стената и бавно се свлече по нея.

Дейл се беше присвил настрани и беше покрил глава с ръце. Онова, което беше останало от парапета, гореше, рафтовете в ниската част на мецанина бяха избухнали в пламъци, стъклописите се бяха стопили и течаха по северната стена, а всеки сантиметър от втория етаж беше одимен и овъглен.

Панталоните на проснатия на два метра от него доктор Руун започнаха да тлеят, а подметките на обувките му омекнаха и изгубиха нормалната си форма.

Три метра вляво от Дейл паяжината от розова плът беше пламнала и се топеше като простири в горяща жилищна сграда. Съскането на тази мека материя звучеше като писъци.

Дейл се заклатушка към тлеещата врата.

Цялата класна стая гореше. Експлозията беше съборила всички — живи и мъртви, — но Харлън беше помогнал на Майк да се изправи и двете момчета се опитваха да освободят Лорънс. Дейл се наведе и вдигна оръжието за катерици на приятеля си, преди да се присъедини към групичката. Задърпа най-здравите въжета от плът около ръцете и врата на брат си и когато ги разкъса, му помогна да стане, а Харлън блъсна стола.