Дэн Симмонс - Лятото на страха

Майк се заизкачва по лепкавите стълби до първия етаж и през това време направи инвентаризация на ресурсите, с които разполагаше. Все още имаше оръжието за катерици на Мемо и четири останали патрона — другите бяха изстреляни или изгубени в бързината да излезе от тунела. Целият беше натъртен, окървавен и трепереше неудържимо, но иначе беше добре. Прескочи счупената врата и се озова в главния коридор на първия етаж на Старото централно.

Остана няколко секунди на едно място, за да разгледа промените, които бяха настъпили през няколкото седмици от началото на лятната ваканция. Видя и пулсиращия червен пашкул, в който имаше крака и очи, в камбанарията на дванадесет метра над него. Направи крачка напред и стъпи върху пушката на Дейл Стюарт. Нещо в сенките се размърда, когато се наведе да я вземе.

Някакво създание излезе от стаята на госпожа Геслър, учителката на второкласниците, и се насочи към него. Мяукаше. Изведнъж всякакви звуци бяха заглушени от скърцането и стененето на сградата, когато бурята отвън надигна вой.

Майк падна на едно коляно, вдигна бързо савиджа, стисна го под лявата си ръка и насочи оръжието за катерици нагоре.

Отец Кавано излезе от сенките. Той издаваше мяукащите звуци; вероятно се опитваше да говори. Устните му ги нямаше и дори на тази слаба светлина момчето успя да види зашитите му от господин Тейлър, гробаря, венци. Вероятно се опитваше да каже „Майкъл“.

Майк изчака създанието да дойде по-близо до него, снижи пушката си и го застреля в главата.

Изстрелът беше оглушителен.

Останките от свещеника бяха захвърлени назад, тялото му се блъсна в обраслия парапет на стълбището, а части от черепа му полетяха в друга посока. Останало без глава, създанието запълзя на ръце и колене към него.

Тялото му заработи съвсем спокойно, някак си автоматично, докато умът му мислеше за други неща. Майк хвана оръжието за катерици с другата си ръка, отвори савиджа, видя, че има патрон в него, насочи го в гърба на свещеника точно когато пръстите му се пресягаха към гуменките му и дръпна спусъка.

Това скверно създание, което наподобяваше приятеля му, се сгърчи на лепкавия под, а гръбнакът му се прекърши. Майк отстъпи назад, извади два от последните четири патрона в джоба си и зареди пушката на Мемо и тази на Дейл. Кракът му настъпи нещо пластмасово и когато погледна към пода, установи, че е радиостанцията. Вдигна я, избърса лепкавите нишки от нея, натисна бутона за предаване, чу приветстващия го статичен шум и изкрещя в нея.

Кевин отговори на третия път.

Благодаря ти, мили боже . Провикна се в уоки-токито:

— Кев! Взривявай го! Веднага! Взривявай проклетото място! — Майк повтори заповедта и изтърва радиостанцията, когато чу писъка на Дейл от втория етаж. Реши, че оръжията ще му бъдат по-полезни от нея и хукна по стълбите с всички сили.

Паяжините, гроздовете и самите стени се тресяха и вибрираха около него, сякаш училището беше живо същество, което беше на път да се събуди.

Едва не изгуби равновесие и не падна на лепкавото стълбище. В последния момент успя да се задържи на крака и скочи на площадката на втория етаж. Червената светлина от горе ставаше все по-силна с всяка изминала секунда.

— Майк! Тук сме! — изпищя Дейл зад преграда от черни косми, където някога се намираше вратата на стаята на госпожа Дъбет. Разнесе се ръмжене, сякаш глутница обезумели от глад кучета бяха пуснати на свобода.

Майк беше наясно, че ако се поколебае дори две секунди, никога нямаше да влезе там. Той вдигна двете пушки и мина през вратата.

Червеят щеше да стигне до предния вход преди тях.

Корди Кук даваше всичко от себе си, за да кара камиона в права линия през всичките четиридесет метра от тротоара до целта им. Едната от задните леви гуми беше станала на парцал и задницата постоянно занасяше. Кевин правеше няколко неща едновременно — удряше таблото, опитваше се да се свърже с Майк по уоки-токито и препираше Корди да кара по-бързо.

Останалият жив червей се появи близо до северния вход, гмурна се за последен път и отново излезе на повърхността, докато камионът изминаваше последните петнадесет метра.

Кевин забеляза паянтовите дъски на стълбите, които Дейл и Харлън бяха наредили, и веднага разбра, че те няма да успеят да издържат теглото на камиона дори за секунда. Трябваше веднага да се махат от тук. Щяха да се блъснат след секунди.

Неговата врата беше заяла.

Отдели й само секунда, за да се опита да я отвори, преди да се наведе към мястото на Корди и да я избута към нейната врата, която се опита да отвори с ръка между краката й.