Дэн Симмонс - Лятото на страха

Той обърна глава към двете момчета и подуши въздуха като ловно куче.

Дейл хвана Харлън и двамата заотстъпваха назад, докато не се удариха в първия ред с чинове. Нещо се размърда в купчината от плесен зад гърбовете им.

Тъби Кук се надигна от един чин в задната част на стаята. Подутите пръсти на единствената му ръка потрепваха като бели червеи.

Доктор Руун влезе през вратата.

— Заемете местата си, деца.

Опуленият Дейл, чието съзнание буксуваше като кола върху невидим лед, отиде до чина си и седна на него. Харлън зае мястото си на предния ред… където учителите можеха да го държат под око.

— Трябва да сте наясно — прошепна Руун, — че Господаря възнаграждава онези, които се подчиняват на волята Му. — Бившият директор отвори бялата си ръка към фигурата на Карл ван Сайк. Създанието продължаваше да души въздуха и да го опипва с кривите си пръсти. — Онези, които служат на Господаря, не умират. — Мъжът отиде до учителското бюро.

Войника и онова, което вероятно беше трупа на Минк Харпър, влязоха в стаята. Те носеха стола, в който Лорънс беше завързан с въжетата от плът. Главата му беше отпусната назад, а клепачите му потрепваха.

Дейл се изправи, за да отиде при него, но се спря, когато Ван Сайк му препречи пътя и подуши въздуха като слепец. Бялата фигура на Тъби се размърда в сенките зад гърба му.

— Готови сме да започваме — заяви доктор Руун, като погледна златния часовник, който извади от жилетката си. Хвърли поглед на Дейл и Харлън и се усмихна за последно. — Предполагам, че мога да обясня… да ви разкажа за чудесната епоха, която предстои… да ви споделя какво незначително неудобство ни причиниха щуротиите ви… да ви разкрия в подробности как ще служите на Господаря в новите си форми… — Бившият директор затвори капачето на часовника и го прибра обратно в жилетката си. — Но защо да си правя труда? Играта свърши и е време вашето участие в нея да приключи. Сбогом.

Руун кимна и Войника се плъзна напред, краката му не се движеха, но ръцете му се вдигнаха бавно.

Дейл се опитваше да не поглежда лицата на създанията в стаята, но сега го направи. Това на Войника вече дори не приличаше на човешко: дългият хобот наподобяваше на кратер, останал след като нещо беше изригнало от удължения череп. Имаше и други, по-дълбоки дупки в бялото лице, в които се гърчеха някакви малки създания.

Войника се плъзна към Джим Харлън, а черният Ван Сайк към Дейл. Доктор Руун и създанието в окаяно състояние, което носеше част от лицето на Минк Харпър, застанаха до вратата, за да я блокират. Стените и пода изскърцаха и простенаха, а паяжината от сухожилия и възли като че ли стана по-тъмно розова. От тавана капеше някаква гъста течност.

— Заеби това — каза Харлън, стана от чина си и заотстъпва назад, докато не стигна до Дейл. Устните му трепереха неконтролируемо. — Никога не съм харесвал това училище.

Двамата отскочиха назад през купчините плесен към задната част на стаята. Войника се плъзна от дясната им страна. Трупът на Тъби Кук зарови лице във водораслите и се скри под тях като дете, пропълзяващо под одеялото си.

Дейл и Харлън скочиха върху два близки чина и наведоха глави, за да избегнат пашкулите над тях. Плесента беше полепнала по дънките и гуменките им.

Доктор Руун нетърпеливо щракна с пръсти. Цялата сграда сякаш притаи дъх, когато Ван Сайк и Войника се затътриха към първата редица с чинове.

Отдолу се разнесе изстрел.

Майк се озова в централния коридор на сутерена и си направи списък със загубите: фенерчето беше строшено, беше изгубил един от водните пистолети със светена вода, а втория беше счупил като легна върху него, докато излизаше от тунела, дънките му бяха скъсани на коленете и бяха мокри отпред и отзад заради водните играчки — и единствената полза от това, помисли си той, беше, че никое вампироподобно създание нямаше да го захапе за чатала, защото беше напоен със светена вода.

В сутерена нямаше прозорци, но след като привикна към сиянието, започна да вижда добре — благодарение на фосфоресценцията, която се сипеше от стените и по-яркото сияние от горящия червей в централния коридор.

Предполагаше, че създанието е мъртво. Плътта му беше обгорена на хиляди места, вътрешностите му тлееха като въглени, а устата му беше спряла да се отваря и затваря. Предполагаше, че създанието е мъртво, но въпреки това го заобиколи, като се притисна до стената. В смъртната си агония червеят беше създал голям хаос наоколо. От трупа му се издигаха облаци пушек и миризмата на изгорена риба.