Дэн Симмонс - Лятото на страха

Скочи към калника от метър и половина, като беше наясно, че разстоянието е прекалено голямо, но видя гърбицата на червея да се появява под камиона. Краката му се удариха в метала, хлъзнаха се и цялата тежест падна върху коленете му. Пръстите му задращиха по гладката извивка на цистерната. Всеки миг щеше да падне върху горещата плът под него.

Корди се наведе рязко напред. С едната си ръка се държеше за гърловината на цистерната, а с другата сграбчи момчето за китката. Тежестта му почти я събори. Тя изсумтя.

— Хайде, Гръм-драка, катери се , проклет да си.

Кевин размаха крак, намери опора на изгризаната гума и се покатери точно когато миногата нападна отново колелото.

Момчето легна задъхано отгоре на цистерната. Ако създанията се стрелнеха нависоко в този момент, щяха да го спипат. Беше прекалено изморен и трепереше като вейка на силен вятър.

— Целите са в бензин — каза Кевин. — Просто трябва да им драснем клечката.

Корди седна върху кръстосаните си крака и се загледа в създанията, които кръжаха долу под земята.

— Чудесно — отвърна тя. — Имаш ли кибрит?

Кевин потупа джобовете си за златната запалка на баща си. Намръщи се, но не се пусна от гърловината.

— В сака ми е — отвърна той и посочи към него, оставен на бензиновата колонка на четири метра от тях.

Лъчът от фенерчето на Харлън се присъедини към този на Дейл.

На почти дванадесет метра над тях, кацнал на парапета на третия етаж, Лорънс седеше в дървен стол, чиито два крака висяха във въздуха. Малкото момче беше завързано за него, но „въжетата“ бяха дебели нишки от подобния на плът материал, който беше увиснал като разкъсани сухожилия навсякъде. Едно от тези въжета минаваше през устата и изчезваше някъде зад главата му.

Друго въже, по-дебело от първото, образуваше примка около врата му и продължаваше нагоре към камбанарията… към пулсиращия червен пашкул там.

Столът се люлееше на обраслия парапет. Някакъв възрастен стоеше до него. Белите му ръце държаха стола, но не особено стабилно.

— Оставете оръжията си — нареди доктор Руун с остър като камшик глас. — Веднага.

— Вие ще ни убиете — каза Дейл през вдървени устни. Насили се да снижи лъча на фенерчето към бившия директор. Имаше и други големи фигури, които се движеха в гардеробната на първокласниците.

Доктор Руун се усмихна отново.

— Вероятно. Но ако не оставите оръжията си веднага , ще го обесим още сега. Господаря ще е доволен от още едно жертвоприношение.

Дейл вдигна поглед. Третият етаж му се струваше на километри от него. Лорънс се гърчеше, сякаш се опитваше да се освободи, а очите му бяха ококорени. Благодарение на носещото се червено-зелено сияние от камбанарията, можеше да види горнището на пижамата на брат си с каубоите. Искаше да му изкрещи да спре да шава.

— Не го прави — прошепна Харлън и насочи револвера си в издълженото лице на Руун. — Да убием шибаняка.

Сърцето на Дейл туптеше толкова силно в ушите му, че едва чуваше приятеля си.

— Той ще го убие, Джим. Наистина ще го стори.

— Първо ще убие нас — изсъска Харлън. — Не!

Но Дейл вече беше оставил савиджа на пода.

Руун дойде по-близо, почти на една ръка разстояние.

— Дай ми оръжието си — нареди на Джим. — Веднага.

Харлън помисли за миг, изруга, погледна нагоре и остави револвера си на лепкавия под.

— Играчките — каза бившият директор и посочи нетърпеливо към водните пистолети в коланите им.

Дейл взе пластмасовото оръжие, обърна цевта му в последния момент нагоре и изпръска със светена вода лицето на доктор Руун.

Бившият директор поклати бавно глава, извади кърпичка от джоба на сакото си, подсуши си лицето и спокойно свали очилата си, за да ги избърше.

— Ах, глупаво, глупаво момче. Само защото Господаря е прекарал хиляда години в центъра на подобни вярвания и все още реагира на старите навици, не означава, че всички сме израснали в земята на католицизма. — Руун постави отново очилата си. — В крайна сметка, не вярвате в чудодейните свойства на тази вода, нали? — Усмихна се и без предупреждение зашлеви жестоко Дейл през лицето. Пръстенът му остави дълбока рана от бузата до челюстта му.

Харлън изкрещя нещо и се спусна към револвера си, но мъжът в черния костюм беше по-бърз от него и го удари с такава сила отстрани по главата, че звукът проехтя по стълбите. Руун се наведе и вдигна оръжието, а момчето падна на колене.

Дейл избърса кръвта от бузата си и видя Войника да се носи в мрака под стъклописите. Нещо друго, нещо по-високо и по-черно се движеше в мецанина на библиотеката горе. Отвън се разнесе гръм и долетя през дебелите стени и закованите с дъски прозорци.