Дэн Симмонс - Лятото на страха

Шумът, който чу, беше по-силен от онзи, който издаваха подобните на миноги създания. Идваше отнякъде зад него. При това много бързо, ако съдеше по вибрациите и звука.

Майк запълзя по-чевръсто напред, с фенерче между зъбите. Главата му се удряше в камъни и в тавана на тунела.

Шумът от ровене зад него се засили. Вече усещаше миризмата на създанията… гнили отпадъци и мъртва плът, както и още нещо… нещо, което беше остро и ужасно. Погледна назад и видя приближаването на някаква отвратителна светлина, тя идваше от завоя зад него.

Майк се стрелна още по-бързо напред и изгуби единия от водните пистолети, без да забележи. Фенерчето изгасна и той го захвърли настрани. Разширяващият се тунел беше осветен изцяло от миногата зад него.

Нещо огромно и шумно изпълни цялото пространство зад гърба му. Усети излъчваната от него горещина, сякаш пастта на червея се беше превърнала във фурна.

Изведнъж подът на тунела поддаде под Майк и той пропадна надолу между камъни и пръст. Попадна в някаква по-голяма пещера, която беше тъмна като тунела, но много по-широка. Извади оръжието за катерици и дръпна петлето още докато падаше. Най-накрая намери опора и се спря в една вертикална каменна плоча.

Светлината от отвора на тунела стана по-ярка, земята се разтресе и червеят се появи с неговите пулсиращи пипала и паст. Той прелетя покрай Майк като експресен влак, без да се спира на подобна маловажна спирка като него. Светещата му плът мина на не повече от половин метър от маратонките на момчето, което се опита ненужно да се притисне в солидната стена зад гърба си.

Създанието го подмина, зарови се в камъните и продължи напред в мрака, като оставяше пътека от слуз и тлееща плът, преди Майк да осъзнае две неща: миногата беше пламнала и той вече не се намираше в тунела.

Намираше се в тоалетната за МУМЧЕТА на Старото централно.

Кевин тръгна в една посока, а Корди в друга. Двамата се клатеха нестабилно върху извитата стоманена цистерна. Миногите атакуваха центъра, където се намираха децата, блъскаха се в метала и се плъзгаха обратно към земята, дращейки със зъби. Едното от създанията мина покрай маркуча и го извади от гнездото му в земята. Върху тревата потече бензин.

— По дяволите — прошепна Кевин. Той се придвижи олюлявайки се напред и погледна към отворената гърловина на цистерната — беше пълна повече от половината, но това не беше достатъчно.

Червеите кръжаха в меката почва на ливадата, а сиво-розовите им гърбове се извиваха в дъга като някакви карикатури на Чудовището от Лох Нес. Кевин чу да се затръшва някаква врата и се зачуди дали не бяха майка му и баща му, излезли на югоизточната врата, за да погледат бурята. Надяваше се да не е нито един от двамата. Само да направеха две крачки напред и щяха да видят кръжащите миноги, а още две крачки щяха да им разкрият камиона на северната алея.

— Стой тук — провикна се Кевин и се плъзна надолу по извитата страна на цистерната, като отскочи от металния перваз над левия заден калник с най-дългия скок, на който беше способен.

Приземи се и се претърколи до откачения край на маркуча. Той засмукваше въздух, тъй като центробежната помпа продължаваше да работи. Момчето го хвана с идеята да го свърже отново с подземния резервоар за гориво.

— Внимавай!

Изви се надясно и видя двата устремени към него червея — пълзяха по ливадата по-бързо от бягащ човек.

Кевин се скри зад камиона и дръпна инстинктивно маркуча със себе си. Само че онова, което направи с дясната си ръка върху превключвателя, не беше по инстинкт, а просто действие, което предхождаше умствената команда.

Първият червей беше на два метра от краката му, когато помпата заработи на обратен ход и вместо да всмуква, започна да пръска бензин от цистерната в отворената паст на създанието. То се гмурна в чакъла. Кевин изпръска гърба му точно когато потъна под земята и напълни с бензин ямата, която се образува.

Вторият червей се изви надясно, закръжи и се спусна. Корди изпищя точно когато Кевин вдигна струята, която полетя на четири-пет метра напред и намокри създанието.

Миризмата на бензин го предупреди, че първата минога е излязла на повърхността зад него. Той скочи на задния калник, когато червеят мина слепешком покрай краката му и захапа задните гуми. Намокри го още повече и напълни с бензин ямата, която остави след себе си.

Наоколо смърдеше на бензинови изпарения. Момчето се качи отзад на камиона и отново настрои на всмукване, след което се възползва от краткото затишие и притича до подземния резервоар, за да пусне маркуча в него. Горивото започна да се прехвърля. Още три-четири минути. Може и по-малко.