Дэн Симмонс - Лятото на страха

— Не! — изкрещя Дейл. Двамата с Харлън бяха само на няколко крачки от Ван Сайк и скачаха от чин на чин, за да не попаднат в лапите на Войника. Дейл скочи върху протегнатите ръце на Руун. В крайна сметка се стовари в рамото му и се удари в рамката на вратата. Претърколи се, когато пушката стреля. Изстрелът уцели трупа на госпожа Дъган право в гърдите, разкъса и последните остатъци от погребалната й рокля и я захвърли към черната дъска. Съвсем бавно паяжината я придърпа обратно към бюрото.

Трупът на госпожа Дъбет тръгна да се изправя и мрежата, в която беше обвита, се разкъса с мек звук. Клепачите й потрепваха върху белите й орбити. Лорънс се беше съвзел в стола си и започна опитите си да се освободи, когато учителката се приближи до него.

Доктор Руун хвана Дейл за яката и го разтресе.

— Проклет да си! — изръмжа в лицето му. Хвърли го с главата напред през вратата и го последва.

Тъмната фигура на Карл ван Сайк се наведе над Майк.

Джим Харлън скочи на първата редица с чинове, за да помогне на приятеля си, но заради двете въжета, които все още висяха от раменете му, загуби равновесие за секунда и падна долу, като успя да се хване за една от тънките паяжини, но единственото, което постигна, беше да я повлече със себе си, когато се стовари в плесента между чиновете. Мрежата беше топла и се разтече.

Харлън изкрещя разгневен, когато Войника се наведе над чиновете.

Дейл успя да зърне брат си, който продължаваше да се опитва да се освободи, но доктор Руун му се нахвърли, стисна го за гърлото и го повлече към парапета.

Краката му се удариха в колонките, когато бившият директор го вдигна нависоко и го провеси над осемметровата бездна, като го държеше здраво за врата. Дейл риташе, дращеше и се опитваше да нарани лицето на Руун, но онзи като че ли не изпитваше болка. Само премигна, за да разкара кръвта от очите си и стисна още по-силно гърлото му. Дейл усети приближаващия мрак, а зрението му се стесни до един малък тунел. В следващия миг цялата сграда се разтресе. Подът завибрира като сал върху бурно море и накара Руун да залитне назад заедно с него. Двамата се стовариха върху стария паркетен под, а във въздуха се разнесе силна миризма на бензин.

Макар да беше замаян и със сътресение, Кевин се опита да мисли трезво, докато се тътреше към разрушението. Едно от нещата, които го учудваха, беше защо наоколо не се беше събрала тълпа, привлечена от невероятния шум, създаден от сблъсъка между камиона и училището. Една светкавица проблесна на небето и момчето се ослуша за предстоящия гърмеж. Кимна на себе си. Аха.

Отново се върна към трезвите размисли. Нуждаеше се от пламък, от искра… какво можеше да възпламени бензина? Запалката на баща му щеше да свърши добра работа, но я беше изгубил някъде. С кремък и стомана можеше да произведе искра. Потупа глуповато джобовете си, но не намери такива. Какво ще стане, ако ударя някой камък в стоманената цистерна, дали ще получа искра? Нещо в тази идея не му харесваше. Остави я настрана като резервен план.

Заклатушка се още пет-шест метра напред, а босите му крака шляпаха в локвите бензин. Босите му крака . Кевин погледна надолу изумен. По някое време беше изгубил обувките си. Бензинът беше студен и изгаряше кожата му на местата, където беше наранена. Китката му беше започнала да се подува, а ръката му стоеше някак накриво.

Мисли трезво, Кевин Гръмбакър, каза си наум. Отстъпи няколко крачки назад и седна на сравнително сухия тротоар, за да помисли. Нуждаеше се от пламък или искра. Как можеше да се сдобие с тях?

Погледна небето, но нито една светкавица не се вряза в цистерната, макар че такива не липсваха. Може би по-късно.

Вероятно и електричеството щеше да свърши работа? Можеше да се върне в кабината и да завърти ключа в запалването, за да види дали акумулаторът щеше да произведе искра. Миризмата му подсказваше, че такава щеше да е напълно достатъчна.

Не, това не беше добра идея. Кабината беше премазана под тежестта на цистерната. А и вероятно цялата беше пълна с части от червея.

Кевин се намръщи. Вероятно ако полегнеше да си почине за няколко минути, решението само щеше да се появи в главата му. Тротоарът му изглеждаше мек и приветлив.

Избута един лъскав камък и положи глава на цимента. Нещо в този камък привлече вниманието му.

Изправи се, изчака следващата светкавица да освети нощта и вдигна колта на баща си от чакъла. Дръжката му беше счупена. По стоманата имаше драскотини и цевта не изглеждаше както трябва.