Дэн Симмонс - Лятото на страха

— Какво, по дяволите, си мислиш, че пра…

— Скачай! Скачай! Скачай! — крещеше Кевин и я буташе. Камионът поднесе наляво, но двамата сграбчиха волана и го изправиха точно когато червеят изскочи от земята като някаква гигантска играчка на пружина.

Корди отвори бързо вратата и с Кевин скочиха навън. Паднаха толкова тежко в чакъла, че китката и един от зъбите на момчето се счупиха. Момичето изсумтя и се претърколи в тревата в безсъзнание. Камионът блъсна червея със седемдесет километра в час и пастта му се заби в предното стъкло като копие.

Кевин се изправи на чакъла, изви врата си, който го болеше ужасно много, и дясната му китка изпука. Запълзя на колене и на здравата си ръка към Корди. Задърпа я назад точно когато камионът и червеят се блъснаха в предния вход.

Не можеше да се каже, че се озова точно там, където трябваше. Предната лява броня се удари в бетонния парапет и смаза кабината, а първите две стъпала спряха предната ос и довършиха онова, което беше останало от кабината върху червея. Четиритонната цистерна излетя вертикално над стълбите и се стовари върху закованите с дъски предни врати.

Този огромен резервоар беше прекалено голям. Той се смачка като огромна бирена кутийка, докато разрушаваше стената и рамката на вратите, навсякъде летяха трески и строителни материали. Червеят беше изваден от ямата си като змия между зъбите на койот и Кевин видя как сегментираното му туловище беше премазано между вратата и рамката.

Миризмата на бензин насити въздуха. Момчето измина още десетина метра към редицата от брястове с изпадналата в безсъзнание Корди. Нямаше представа къде са пистолетът и златната запалка на баща му.

Запалката.

Кевин спря, обърна се и се строполи на ливадата, без да се тревожи за втория червей.

Бензинът не експлодира. Виждаше струйките гориво, които течаха от пробитата цистерна, виждаше местата по стените, на които се беше лиснал, и вътрешността, в която беше влязъл, можеше да чуе къркоренето и да подуши изпаренията . Бензинът не експлодира.

Проклятие, не беше честно. По филмите, щом паднеше от скала, колата винаги избухваше във въздуха без никаква друга причина, освен нуждата на режисьора от пиротехнически ефекти. А тук момчето беше унищожило почти петдесет хиляди долара от прехраната на баща си, разля четири тона гориво в училището… и нищо! Нямаше дори една малка проклета искра.

Кевин издърпа Корди на още двадесетина метра от руината, подпря изпадналото в безсъзнание и вероятно мъртво момиче на един бряст, откъсна дълга ивица от парцаливата й рокля и се върна обратно… залиташе като пияница и нямаше никаква представа къде е запалката, как ще намери огънче и как ще се измъкне жив, ако успее да изпълни мисията си.

В крайна сметка се сети за нещо.

Дейл и Харлън се развикаха, за да предупредят Майк, който се качваше по стълбите. Двете момчета скачаха от чин на чин, като се опитваха постоянно да бъдат през една редица от Войника и Ван Сайк. Плесента и старите трупове затрудняваха придвижването на създанията. Бялата буца, която представляваше Тъби, протегна бялата си ръка към тях и под краката им се надигна една глава.

Доктор Руун и Минк Харпър застанаха от двете страда на вратата и зачакаха Майк. Нахвърлиха му се в момента, в който мина през нея. Руун беше прекалено бърз — той изблъска цевта на савиджа, когато момчето стреля. Вместо да отнесе главата на директора, изстрелът откъсна парче от паяжината до тавана, пръсна един от пашкулите и накара цялата маса от сухожилия и жили да се загърчи.

Минк Харпър не беше толкова бърз. Създанието използва останалите му пръсти, за да сграбчи Майк за ръката. Остатъците от лицето му започнаха да се удължават във фуния, но момчето имаше достатъчно време да дръпне петлето, да навре дългата петдесет сантиметра цев на оръжието за катерици в корема на нападателя си и да натисне спусъка. Тялото като че ли полетя и беше уловено от едно от висящите между лампата и портрета на Вашингтон на Гилбърт Стюарт пипала. Паяжината от сухожилия обгърна Минк и проникна в плътта му. Майк бръкна в джоба си, напипа двата останалите му патрона, извади единия, изхвърли гилзата от савиджа и зареди.

Доктор Руун издаде някакъв нечленоразделен звук и грабна пушката от ръцете му без никакви усилия. Ритна го в главата — момчето се дръпна, но не достатъчно бързо, и изпадна в безсъзнание от удара. Бившият директор насочи оръжието в челото му.