Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Нора и Фет се огледаха. Реката още бушуваше, а лодката им бе отнесена. Фет прегледа Нора, за да се увери, че тя е наред.

Живи сме - той размърда устни, понеже не се чуваха никакви думи.

Видя ли това?, попита го тя.

Фет поклати глава - не в отрицание, но в смисъл - не го вярвам.

И двамата погледнаха към небето, в очакване още нещо да се случи.

Голяма част от брега около тях се бе превърнала в опалесцентно стъкло.

Обитателите на форта наизлязоха - няколко десетки дрипави мъже и жени; някои водеха със себе си деца. Нора и Фет ги бяха предупредили да се скрият, и сега хората им искаха обясне­ние.

Нора трябваше да вика, за да я чуят.

- Ан и Уилям? - попита тя. - С тях имаше момче, момче на тринадесет години!

Възрастните поклатиха глави.

Нора продължи:

- Бяха тръгнали преди нас!

Някой се обади:

- Може би са на друг остров?

Тя кимна, макар че не го вярваше. Двамата с Фет бяха дости­гнали форта с лодка с гребла. Ан и Уилям трябваше да са пристиг­нали много по-рано.

Фет положи ръка на рамото на Нора.

- Ами Еф?

Тя нямаше начин да го потвърди, но знаеше, че той няма да се върне.

Взривът унищожи заразата на Господаря. Всички вампири се изпариха в момента на експлозията. Изчезнаха.

Това бе установено през следващите няколко дни. Най-напред отидоха до материка след оттеглянето на водите. После прове­риха възбудените съобщения по освободения интернет. Вместо да празнуват, хората се носеха в пост-травматична омая. Атмос­ферата все още бе заразена и светлите часове бяха малко. Суеве­рието остана и страхът от мрака бе още по-силен отпреди. Не­прекъснато се появяваха съобщения за появата на вампири - но всички се оказваха резултат на истерия.

Нещата „не се върнаха към нормата." Хората от островите ос­танаха там месеци наред - трудеха се да възстановят собственост­та си на материка, но все още се колебаеха дали да се върнат към някогашния си начин на живот. Всичко, което хората си бяха ми­слели, че знаят за природата, историята и биологията, се бе ока­зало невярно, или най-малкото непълно. После, в продължение на цели две години, им се бе наложило да приемат новата реалност и новия режим. Някои стари вярвания бяха унищожени; някои бяха потвърдени отново. Всичко бе поставено под въпрос. Неси­гурността бе новата чума.

Нора се смяташе за една от тези, които се нуждаят от време, за да са сигурни, че този начин на живот ще се удържи, и че няма да има нови неприятни изненади зад ъгъла.

Веднъж Фет внимателно засегна въпроса:

- Какво ще правим? Все някога трябва да се върнем в Ню Йорк.

- Трябва ли? - запита го Нора. - Не знам дали това място въоб­ще съществува за мен. - Тя пое ръката му. - Ами ти?

Той стисна нейната ръка и погледна отвъд реката. Щеше да я остави да размисли толкова, колкото е необходимо.

Нора и Фет така и не се върнаха. Възползваха се от предло­жения от временното правителство Закон за мелиорация на федералната собственост и се преселиха в една ферма в северната част на Върмонт, на безопасно разстояние от кратера на ядрената експлозия в реката Сейнт Лорънс. Не сключиха брак - не изпит­ваха тази потребност - но родиха две деца. Момчето нарекоха Ефраим, а момичето - Мариела, на името на майката на Нора. Фет помести във възстановения интернет анотирания текст на Occido Lumen и опита да остане анонимен. Но когато достовер­ността на книгата бе поставена под въпрос, той се захвана с „Про­екта Сетракян“ и пусна в мрежата изследванията и източниците на стария професор със свободен достъп. Проектът на живота на Фет стана проследяването на влиянието на Древните върху хода на човешката история. Той поиска да разбере грешките, извър­шени колективно от човешкия род, и се посвети на това повтаря­нето им да бъде предотвратено.

За известно време имаше безпорядък и се говореше за крими­нални процеси, които да идентифицират и накажат виновните в нарушения на човешките права по време на новия холокост. От време на време някои охранители и колаборационисти биваха разкривани и линчувани; много се говореше за убийства за отмъ­щение. Най-накрая, чуха се по-толерантни гласове, които дадоха отговор на въпроса кой е сторил това на хората. Сторили го бяха всички. Малко по малко, заедно с разправиите и призраците от миналото, хората отново се научиха да живеят заедно.

С течение на времето други хора заявиха, че именно те са уни­щожили стригоите. Някакъв биолог твърдеше, че пуснал във водопроводната система ваксина; неколцина гангстери показваха трофеи и твърдяха, че са убили Господаря; най-странното бе, че голяма група скептици започна да отрича, че чумата изобщо се е появявала. Последните приписаха всичко на огромен заговор за установяване на нов световен ред и определиха всичко като пред­варително организирана акция. Разочарован, но не и огорчен, Фет полека-лека се върна към стария си бизнес. Плъховете се бяха върнали в огромни количества; още едно предизвикателство. Той не вярваше в съвършенството или в щастливия край - такъв бе спасеният от тях свят, с плъховете му и останалите приятни неща. Но за малцина вярващи Фет стана култова фигура; въпреки че се чувстваше неудобно от популярността от всякакъв вид, той се примири и беше благодарен и за това, което има.