Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

- Гудуедър си има шибаните ангели - засмя се Гюс и вдиша. - Аз пък имам лазерни прицели. - Видя снайперистите да се пода­ват от отворените врати на кабинките си и да се прицелват в него. - Осветете ме, скапаняци!

Пясъкът затанцува около него, докато го прострелваха. Де­сетки куршуми разтърсиха тялото му, разкъсаха го и направо го накълцаха... последната му мисъл беше: Докторе гледай да не оплескаш нещата и тоя път.

Къде ме водиш?

Зак стоеше в средата на лодката и се поклащаше напред- назад по килватера. Пърпорещият мотор бе заглъхнал в мрака и виолетовата мъгла и остави в главата на Зак само обичайното усе­щане за бръмчене. То се смесваше с ниския звук на приближава­щите хеликоптери.

Ан отблъскваше лодката от кнехта, а Уилям не спираше да опъ­ва кордата на кашлящия мотор; покрай тях се носеха ленти дим.

- Към нашия остров в реката - тя погледна към Уилям. - Побързай.

- Какво имате там? - попита Зак.

- Убежище. Топли легла.

- И?

- Гледаме пилета. Градина. Има колкото щеш домакинска ра­бота. Това е един стар форт, от времето на Американската рево­люция. Има деца на твоята възраст. Не се притеснявай, там ще си в безопасност.

Ти беше в безопасност тук, произнесе гласът на Господаря.

Зак кимна и премигна. Живееше като принц в истински замък в центъра на града. Притежаваше зоологическа градина. Всичко, което бе искал.

Докато баща ти не опита да те отведе.

Нещо каза на Зак да се съсредоточи върху дока. Моторът из­веднъж се съживи, Уилям се обърна върху задната седалка, хва­на лоста на кормилото и ги насочи по течението. Хеликоптерите вече се виждаха; светлините и лазерните им визьори проблясваха през виолетовия пушек на брега. Зак премигна седем пъти по се­дем, когато докът започна да се отдалечава.

От края на доковете се откъсна размазано петно, което полетя право към тях. От него се показа Господаря - наметката му се раз­вяваше зад него като криле; ръцете му бяха разперени, а в една от тях бе бастунът с вълчата глава.

Босите му крака стъпиха с трясък в лодката. Приклекналата на носа Ан едва можа да се обърне.

- Дяволите да ме...

Тя видя Господаря пред себе си - разпозна бледата плът на Габриел Боливар, оня, за когото племенницата й все дрънкаше. Носеше тениски с негови снимки, окачаше плакатите му по сте­ните. Ан можа само да си каже, Никога не харесвах скапаната му музика...

Господаря остави тоягата си, посегна за нея и с едно движение я разкъса на две, както цирковите атлети правят с някой дебел те­лефонен указател, и я захвърли в реката.

Уилям бе просто вцепенен от Господаря, който го хвана за ръката и сплеска лицето му с такава сила, че вратът на мъжа се пречупи и главата му падна от раменете като качулката на палто. Господаря събори и него във водата, после хвана отново бастуна си и погледна към момчето.

Заведи ме там, сине мой.

Зак се премести на кормилото и промени курса. Господаря стое­ше изправен на средната седалка и дрехата му се вееше на вятъра, докато следваха изчезващата следа на първата лодка.

Димът започна да се разсейва и Фет отговори на повикванията на Нора. Намериха се един друг и се ориентираха към ресто­ранта, като избягаха от изстрелите на снайперистите от въздуха.

Вътре намериха останалите оръжия на Гюс. Фет хвана Нора за ръката, двамата отидоха до прозорците откъм реката и отвориха един от тях навън. Нора бе взела Lumen.

Видяха как лодките се отделят от брега.

- Къде е Гюс? - попита Нора.

- Ще трябва да си тръгнем с плуване - произнесе Фет. Ране­ната му ръка беше залята с кръв от отворилата се рана. - Но най- напред...

Той стреля срещу светлините на хеликоптерите и счупи първа­та, в която се беше прицелил.

- Не могат да стрелят по нещо, което не виждат! - извика той.

Нора направи същото - пистолетът подскачаше в ръката й. И тя улучи. Останалите светлини претърсваха брега за източника на автоматичната стрелба.

Тогава Нора видя тялото на Гюс проснато на пясъка; речната вода се плискаше до него.

Шокът и скръбта й я държаха само за момент. Незабавно войн­ственият дух на Гюс обзе нея и Фет. Недей да скърбиш - бий се. И двамата излязоха предизвикателно на брега и започнаха да стре­лят по хеликоптерите на Господаря.

С отдалечаването им от брега лодката друсаше все по-силно.

Родения държеше здраво каишите на бомбата, а Еф държеше курса и гледаше да не ги прекатури. Покрай бордовете се плиска­ше гъста, черно-зелена вода и пръските й достигаха покритието на бомбата и дъбовите урни; на дъното се образуваше локвичка. Дъждът отново запръска и те потеглиха по посока на вятъра.