Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

- Изчезвайте оттука! - изкрещя Гюс. - Ти и момчето ти. По­грижете се за Господаря. Аз ще ви пазя задниците - но не забра­вяй, Гудуедър, имаме си сметки за уреждане след това.

После мексиканецът внимателно нави ръкава на якето над по­дутата китка на ранената си ръка и показа на Еф образуваната от порязванията дума MADRE.

- Еф - обърна се към него Нора. - Не забравяй - Господаря все още е някъде наоколо.

На другия край на дока, на около трийсетина ярда от брега, Ан и Уилям чакаха в две десетфутови алуминиеви лодки с извънбордови мотори. Еф доведе Зак до първата лодка. Момчето не искаше да се качи, та баща му го вдигна и го настани вътре. Погледна сина си:

- Ще се оправим с тая работа, нали така, Зи?

Зак не отвърна. Гледаше как Родения поставя бомбата на дру­гата лодка, между крайната и средната седалка, и как после внима­телно, но твърдо изнесе Уилям и го постави обратно на дока.

Еф си припомни, че сега Господаря е в главата на Зак и също вижда това. Виждаше и самия него.

- Почти приключихме - произнесе той.

Покривалото от виолетов дим се вдигна от брега, достигна дърветата и разкри още вампири.

- Господаря се нуждае от човек, който да го преведе през вода­та - каза Фет и застана до Нора и Гюс. - Не вярвам тук да е оста­нал някой друг освен нас тримата. Трябва да не допуснем някой друг да стигне до лодките.

Виолетовият дим се раздели необичайно, сякаш се завиваше в себе си. Сякаш нещо бе преминало през него с невероятна бързина.

- Чакайте, видяхте ли това? - изкрещя Фет.

Нора чу потропването, което издаваше присъствието на Гос­подаря. Невъзможно, но димната стена промени движението си изцяло, отдръпна се от дърветата и се понесе срещу посоката на речния бриз към брега - и ги обкръжи. Нора и Фет веднага се оказаха разделени и към тях от дима мълчаливо, с меката стъпка на босите си крака върху влажния пясък, заизлизаха вампири.

Хеликоптерните перки разсичаха въздуха. Пукот и глухи удари от изстрелите отгоре хвърляха пясъка върху обувките им. Снай­перистите стреляха на сляпо в облака дим. Един вампир бе уце­лен в главата точно преди Нора да го съсече. Роторите връщаха дима обратно към нея; тя бе заслепена, кашляше, но описа пълен кръг около себе си с меча. Изведнъж се зачуди от коя страна беше брегът и от коя - водата. Видя някакво завихряне в дима – като пясъчна вихрушка - и още веднъж ясно чу потропването.

Господаря. Тя продължи да се върти и да се сражава с дима и с всичко в него.

Гюс постави ранената ръка зад гърба си и слепешката затича през задушаващия виолетов облак, като се придържаше към брега. Лодките бяха завързани за един несвързан със земята док, на четиридесет-петдесет стъпки във водата.

Лявата страна на Гюс бе отекла, а ръката му - възпалена. По­чувства се неспокоен, когато се измъкна от виолетовия облак пред обърнатите към реката прозорци на ресторанта; очакваше редичка изгладнели вампири. Беше сам на брега.

Но не и във въздуха. Видя черните хеликоптери - шест от тях бяха право над него, а други шест или горе-долу толкова идваха отзад. Висяха ниско, скупчени като гигантски механични пчели, и хвърляха пясък в лицето на Гюс. Един от тях се придвижи над ре­ката, развълнува водата от повърхността и повдигна капки, които удряха като парченца стъкло.

Гюс чу изстрелите на пушките и разбра, че стрелят по лодките. Опитваха да ги потопят. Усети тупкания около краката си и схва­на, че стрелят и по него, но бе по-притеснен от машините, които потеглиха над езерото в търсене на Гудуедър и атомната бомба.

- Que chingados esperas? - изруга той на испански. - Какво ча­каш, бе?

Гюс стреля по вертолетите и опита да ги свали. Изпепеляващо пробождане в прасеца го събори на едно коляно и той осъзна, че е прострелян. Продължи да стреля по насочилите се над реката хеликоптери и виждаше как сикрите отскачат от стабилизаторите им.

Още един пушечен изстрел прониза страната му със силата на попадение от стрела.

- Давай, Еф! Направи го! - извика той, докато падаше на лакъ­тя си и продължаваше да стреля.

Един от хеликоптерите се поднесе и от него във водата падна човешка фигурка. Машината не успя да се изправи, стабилизато­рът й се завъртя напред и се удари в друг хеликоптер; и двата пад­наха и се разбиха в реката.

Гюс бе свършил амунициите. Лежеше на брега, само на някол­ко метра от водата, и гледаше как птиците на смъртта се събират над него. За един миг тялото му бе осветено от лазерните лъчи на оптическите прибори, които пронизваха оцветената мъгла.