Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Мъглата се бе разнесла. Родения бе поставил оръжието при­близително в центъра на детелинообразния остров, по средата на окръжност от камъни, които наподобяваха черни скални меху­ри. Куинлан сновеше около бомбата и поставяше белите дъбови урни с праха на Древните.

Той чу гласа на Еф, обърна се и едва тогава усети приближава­нето на Господаря.

- Тук е! - извика Еф. - Тук...

Мощен вятър разбърка мъглата. Господин Куинлан имаше вре­ме само колкото да се приготви за приземяването и посегна към Господаря, когато той изникна от нищото. Инерцията на сблъсъ­ка ги отхвърли много метри настрани, докато не можеха да се ви­дят в мъглата. Еф видя как нещо се върти и пада във въздуха - най- вероятно старият бастун на Сетракян с вълчата глава.

Еф забрави за болката в гърдите си, затича се за бомбата и изва­ди меча. Тогава мъглата се завихри и закри оръжието.

Татко!

Еф се обърна към гласа на Зак, който дочу зад себе си. Бързо се завъртя обратно в предишната си позиция, разбирайки, че са го изиграли. Ребрата го боляха. Навлезе в мъглата и се заоглежда за бомбата; опипваше земята за наредените камъни и опитваше да се ориентира.

Тогава пред него направо от мъглата изникна Господаря.

Еф пристъпи назад от изненада. Два белега, следа от сблъсъка и битката с Родения, пресичаха лицето на чудовището накръст.

Глупак.

Еф все още не можеше да се съвземе или да намери думи. Глава­та му бръмчеше, сякаш току-що бе чул експлозия. Видя как плътта на Господаря се набръчква, как един от червеите се подава през отвора от едно одраскване и изпълзява през него, за да влезе в следващия. Господаря дори не трепна. Вдигна ръце, огледа мъг­ливия си роден остров и после тържествуващо погледна към тъм­ното небе.

С цялата си налична сила Еф се затича срещу Господаря с насо­чен напред право към гърлото му меч.

Господаря го отблъсна през лицето тъй силно, че го запрати през въздуха на няколко метра разстояние върху каменистата земя.

Ahsudagu-wah. Черната земя.

Еф най-напред помисли, че Господаря е счупил прешлен във врата му. При падането си на земята нямаше останал въздух и се притесни от пукнат бял дроб. Другият му меч бе изпаднал от ра­ницата някъде между тях двамата.

Езикът на Онондага. Европейските нашественици не си напра­виха труда да преведат името както трябва или въобще да го пре­веждат. Виждаш ли, Гудуедър ? Културите умират. Животът не е кръговрат, а е безмилостно праволинеен.

Еф опита да стане и счупените ребра направо го пронизваха. Куинлан!, извика той, но излезе предимно хъхрене.

Трябваше да се придържаш към сделката ни, Гудуедър. Разбира се, аз никога нямаше да изпълня своята част. Можеше поне това унижение да си спестиш. Тази болка. Да се предадеш винаги е по- лесно.

Чувствата на Еф бяха на път да го разкъсат. Стоеше изправен според силите си, а болката в гърдите го притискаше непрестан­но. През мъглата забеляза, само на няколко ръце разстояние, оч­ертанията на атомната бомба.

Тогава каза:

- Нека ти предложа един последен шанс да се предадеш.

Скочи към бомбата и заопипва за детонатора. Рече си, че бе го­лям късмет, че Господаря го бе блъснал толкова близо до устрой­ството... и самата мисъл го накара да се обърне и да погледне от­ново към създанието.

Еф забеляза още един силует да изплува от мъглата над земята. Зак идваше към Господаря, без съмнение извикан телепатично. Той изглеждаше на Еф почти мъж - като обичаното дете, което вече не можеш да разпознаеш. Зак стоеше до Господаря, и извед­нъж Еф не държеше повече на него - и едновременно с това, дър­жеше на Зак повече от всякога.

Всичко свърши, Гудуедър. Сега книгата ще бъде затворена зави­наги.

Господаря бе разчитал на това. Той вярваше, че Еф няма да на­рани сина си - че няма да може да унищожи с експлозия Господа­ря, ако това означава да пожертва и Зак.

Синовете се възбунтуват срещу бащите см. Господаря отново издигна ръце към небето. Винаги е било така.

Еф погледна сина си, застанал до чудовището. Със сълзи в очи­те той се усмихна на момчето.

- Прощавам ти, Зак... И се надявам, че и ти ми прощаваш.

После завъртя превключвателя от забавено действие на ръчно детониране. Действаше много бързо и все пак Господаря се по­несе към него и бързо измина разстоянието между тях двамата. Еф пусна детонатора точно навреме - иначе ударът на Господаря щеше да откъсне кабелите от бомбата и да я направи безполезна.

Еф се строполи като мъртъв, отърси се от удара и опита да ста­не. Видя как Господаря идва за него - червените му очи святкаха от кръстообразното порязване.