Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Зад него долетя Родения. Господин Куинлан държеше втория меч на Еф. Той прониза звяра, преди оня да може да се обърне, и Господаря се изви от болка.

Родения издърпа меча и Господаря се обърна към него. Лицето на господин Куинлан бе разбито, лявата му буза бе хлътнала, че­люстта му бе увиснала и блестящата кръв заливаше врата му. Но той замахна към Господаря и пресече ръцете му.

Бесът на другия направо прогони мъглата; нечувствителен към болката, той нападна собственото си ранено творение и за­почна да отблъсква Родения от бомбата. Баща и син, вкопчени във възможно най-безмилостната битка.

Еф видя Зак да стои откъм гърба на господин Куинлан и да гледа отнесено, а в очите му проблясваше нещо като огън. После момчето се обърна, сякаш вниманието му бе насочено към нещо. Господаря го направляваше. Зак се наведе и взе нещо дълго.

Бастунът на Сетракян. Момчето знаеше, че здравото завърта­не на дръжката сваля дървеното покритие и оголва сребърното острие.

Хвана меча с двете си ръце. Погледна господин Куинлан откъм гърба.

Еф вече тичаше към него. Застана пред Зак, между него и Роде­ния; държеше едната ръка пред наранените си гърди, а с другата стискаше меча.

Зак погледна към баща си и не свали своя меч.

Еф сниши острието си. Искаше Зак да замахне срещу него. Това щеше да направи работата му много по-лесна.

Момчето се разтрепери. Може би се бореше със себе си и се противеше на онова, което Господаря му нареждаше да свърши.

Еф се пресегна към китките му и измъкна меча на Сетракян от ръцете на сина си.

- Окей - каза той. - Всичко е наред.

Господин Куинлан надви Господаря. Еф не можеше да чуе диа­лога на умовете им; само знаеше, че шумът в главата му е направо оглушителен. Господин Куинлан стисна врата на Господаря, впи пръстите си в него, проби плътта и опитваше да го пречупи.

- Татко.

И тогава Господаря изстреля жилото си - то се заби във врата на Родения като механично бутало. Силата му бе такава, че счу­пи прешлените. Кръвните червеи нахлуха в съвършеното тяло на господин Куинлан и засноваха под бледата му кожа за пръв и по­следен път.

Еф видя светлините и чу роторите на хеликоптерите, които приближаваха острова. Бяха ги намерили. Прожекторите затърсиха сред опустошената земя. Моментът беше сега - или никога.

Еф се впусна, доколкото му го позволяваха пробитите бели дробове; очертанията на бомбата се тресяха в полезрението му. Оставаха му само няколко метра, когато се разнесе рев и тежък удар се стовари върху тила му.

Двата меча се изплъзнаха из ръцете му. Усети как някой го сграбчва странично. Болката стана раздираща. Впи нокти в калта и съгледа сребристо-белия меч на Сетракян. Едва успя да сграбчи дръжката с вълчата глава, когато Господаря го завъртя и го запра­ти във въздуха.

Ръцете, лицето и шията на Господаря бяха изпорязани и от тях струеше бяла кръв. Еф замахна към врата му с оръжието на стареца, ала съществото улови ръката му и изпревари удара. Еф изпитваше огромна болка в гърдите. А и силата на Господаря бе чудовищна. Той изви ръката на Еф назад и така насочи меча към собственото му гърло.

Заля ги светлина от хеликоптера. Еф погледна в полумрака към насеченото, блестящо лице на Господаря. Видя как червеите се гърчеха под кожата му, въодушевени от близостта на човешката кръв и от предвкусването на убийството. Барабаненето в главата на Еф се усили и се издигна до глас; тонът му стана почти ангел­ски.

Имам ново тяло, което е готово и ме очаква. Следващия път, когато някой погледне лицето на сина ти, ще вижда мен.

Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз.

Сбогом, Гудуедър.

Но Еф отслаби съпротивата си срещу хватката на Господаря точно преди той да е в състояние да го довърши. Поряза гърлото си и отвори една вена. Видя как собствената му червена кръв бли­ква и пада право върху лицето на Господаря - червеите направо побесняха.

Господаря изръмжа и се разтърси, отхвърли Еф и притисна ръце към лицето си.

Еф падна тежко. Извъртя се; трябваше му цялата му сила, за да се обърне.

В ивицата светлина от хеликоптера Господаря залитна назад, докато опитваше да накара собствените си паразитни червеи да спрат да се гощават с човешката кръв по лицето му и така да му пречат да вижда.

Еф наблюдаваше всичко това замаяно, като на забавен кадър. Тогава потупването в земята до него му върна усещането за скорост.

Снайперистите. Още един лъч светлина го засече, червените лазерни точки танцуваха по главата и по гърдите му... атомната бомба бе само на няколко крачки.