Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Еф запълзя през калта към устройството, докато изстрелите преобръщаха земята около него. Достигна го и се хвърли отгоре му, за да се добере до детонатора.

Хвана го и рискува отново да погледне към Зак.

Момчето стоеше близо до тялото на Родения. Няколко от па­разитите го достигнаха и Еф видя как Зак опитва да ги отхвър­ли... а после видя как те се забиха в ръката и във врата му.

Тялото на господин Куинлан се изправи, в очите му се четеше нов поглед - нова воля. Волята на Господаря, който напълно раз­бираше тъмната страна на човешката природа, но не и любовта.

Това е любов - промълви Еф. - Господи , как боли само - но това е любов...

И ето как той, който винаги бе закъснявал за почти всичко в живота си, се оказа навреме за най-важната си среща, уговаряна някога. Натисна ключа.

Нищо не стана. В продължение на един мъчителен момент за Еф островът бе истински оазис на спокойствието, въпреки над­висналите отгоре хеликоптери.

Еф видя господин Куинлан да го приближава - последен тла­сък на волята на Господаря.

Усети два удара в гърдите си. Лежеше на земята и гледаше рани­те си. Видя кървавите дупки точно отдясно на сърцето си. Кръвта му се стичаше в земята.

Еф погледна покрай господин Куинлан, към Зак - лицето му се белееше на светлината от хеликоптера. Волята му все още беше в него, все още не беше победена. Видя очите на Зак - на сина си, да, дори и сега на своя син - той все така имаше най-хубавите очи...

Еф се усмихна.

И тогава се случи чудото.

Най-спокойно нещо. Не земетресение, не и ураган, нито раз­тваряне на морето. За миг небето се изчисти и надолу потече блес­тящ стълб чиста, прочистваща светлина, милион пъти по-мощна от всички хеликоптерни прожектори. Тъмната облачна покривка се отвори и се появи светлината.

Родения, вече заразен от кръвта на Господаря, засъска и се за­търчи в светлината. Пищеше като рак в процес на сваряване; от тялото му заизлизаха дим и пара.

Нищо от това не отклони погледа на Еф от очите на сина му. И когато Зак видя как баща му му се усмихва - в силната светлина на истинския ден - той го позна, позна го като

- Татко - изрече меко момчето.

И тогава ядреното устройство експлодира. Всичко в точката на взрива се изпари - телата, пясъкът, растенията, хеликоптерите - всичко изчезна.

Напълно прочистено.

От един плаж на брега на реката, близо до езерото Онтарио, Нора съзря събитията само за миг. После Фет я дръпна към една скала и двамата се свиха на кълбо върху пясъка.

Ударната вълна разтърси послужилия им за укритие изоставен форт и събори прах и камъни от стените. Нора бе уверена, че ця­лата посторйка ще се срути в реката. Ушите й заглъхнаха, вода­та наоколо се надигна, и дори през плътно затворените си очи, с ръце над главата, тя видя ярка светлина.

Дъждът падаше настрани, земята изстена от болка... и след това светлината помръкна, каменната крепост се умири, без да се разпадне, и всичко стана спокойно.

По-нататък тя осъзна, че двамата с Фет бяха временно оглуша­ли от взрива, но за момента тишината бе дълбока и умиротворяваше духа. Фет се изправи от положението, в което я прикриваше, и двамата излязоха иззад скалното препятствие, докато водата се оттегляше от брега.

Тя осъзна видяното тогава - по-голямото чудо в небето - едва по-късно.

Гавриил, първият архангел - същество, създадено от тъй ярка светлина, та слънцето и блясъкът на ядрената експлозия побле­дняха - се спусна покрай лъча светлина на ярките си сребърни криле.

Михаил, убитият, прибра крилата си и се спусна право надолу, после се понесе по хоризонтална линия на около километър над острова и леко се плъзгаше през остатъка от пътя си.

И тогава се появи Озриил, сякаш излязъл от самата земя; от­ново цял, възкресен от пепелта. Докато се издигаше нагоре, от широките му криле се сипеха кал и камъни. Той отново бе дух, а не плът.

Нора видя всичко това сред абсолютната тишина на момент­ната глухота. Вероятно по тази причина тя го запомни още по- добре. Не можеше да чуе яростния тътнеж, който само усещаше с краката си, нито пукота на ослепителната светлина, която стопли лицето и душата й. Един истински старозаветен миг, видян от чо­век, облечен не в ленена роба, а в дрехи на Гап от миналия моден сезон. Този момент разтърси ума и вярата й за остатъка от живо­та й. Без да го забележи, тя заплака.

Гавриил и Михаил се присъединиха към Озриил и заедно се възнесоха към светлината. Дупката в облаците засия още повече, щом тримата архангели я достигнаха. Тогава с последното прип- ламване на божествената намеса отворът ги прие и се закри.