Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Той опита да побегне, но тя го спипа за яката и го дръпна назад.

- Така и не проведохме последната среща, за която настоява­ше - подхвърли Нора и започна да го блъска през дърветата към черния път.

- Нора, моля те...

Тя го издърпа на открито и го изгледа. Сърцето му препускаше и дишането му бе накъсано.

- Ти не управляваш този лагер, нали? - запита го тя.

Той дръпна пистолета, но го закачи за панталоните си модел „Сансабелт“. Нора бързо му го взе и го запъна с опитно движение. Опря го в лицето му.

Той вдигна ръце:

- Моля те!

- А, ето ги и тях.

Иззад дърветата се появиха вампирите, готови да се нахвърлят, спирани само от сребърното острие в ръката на Нора. Те заоби­колиха двамата човеци и се оглеждаха за пролука.

- Аз съм доктор Евърет Барнс - обяви мъжът.

- Не си мисли, че точно в момента ще обръщат внимание на титлите - отвърна му тя, докато ги държеше на разстояние. Пре- бърка джобовете на Барнс, откри предавателя и го стъпка. - Спо­ред мен, ти повече не си полезен.

- Какво ще правиш? - попита той.

- Разбира се, ще пусна тия кръвопийци - отговори му тя. - Въ­просът е какво ще правиш ти?

- Аз... нямам повече оръжия.

- Лоша работа. Понеже, точно като теб, те не държат особено на честния бой.

- Ти... няма да го направиш.

- Ще го направя - прекъсна го тя. - Имам по-сериозни про­блеми от теб.

- Дай ми оръжие... моля те... и ще направя всичко, което иска­те. Ще ви дам каквото искате...

- Искаш оръжие? - попита го Нора.

Барнс изскимтя нещо като „да.“

- Е, на ти тогава...

Извади от джоба си обработения лично от нея нож и го заби дълбоко в рамото на Барнс, между раменната кост и ключицата.

Той изквича и - по-важното - от него протече кръв.

Нора нададе боен вик, впусна се към най-едрия от вампирите, съсече го, завъртя се и привлече още от тях към себе си.

Останалите почакаха за миг, за да се уверят, че другият човек не притежава сребро и че миризмата на кръв иде от него. После се нахвърлиха отгоре му като кучета на месо.

Еф повлече Зак със себе си и тръгна след Родения към брегова­та линия, там, където започваше докът. Видя как господин Куинлан се поколеба за момент с бъчвообразната бомба в ръцете си, преди да стъпи от пясъка върху дървените талпи на дългия док.

Нора забърза да ги посрещне. Фет дотича до нея, притеснен от раната й.

- Кой ти направи това? - изрева той.

- Барнс - каза тя. - Не се притеснявай. Няма да го видим по­вече.

После се обърна към господин Куинлан.

- Трябва да вървите! Знаете, че не можете да чакате дневната светлина!

Господаря очаква това, тъй че ще остана. Това е може би по­следният път, в който ще видим слънцето.

- Тръгваме - рече Еф, докато Зак дърпаше ръката му.

- Готов съм - отвърна Фет и се упъти към дока.

Еф вдигна меча и постави острието близо до гърлото на Фет.

- Само аз - каза той.

- Абе ти какво...? - Фет отби меча на Гудуедър със своето ос­трие. - Какво си въобразяваш, че вършиш?

Еф поклати глава.

- Оставаш с Нора.

Нора погледна първо единия, после другия.

- Не - възрази Фет. - Трябвам ви, за да направя това.

- Тя се нуждае от теб - продължи Еф и изпита болка от всяка дума. - Аз имам господин Куинлан. - Погледна отново към дока; трябваше да върви. - Качвайте се на някоя лодка и отплавайте по реката. Трябва да дам Зак на Ан и Уилям, за да го махнат оттук. Ще им кажа да ви търсят.

Нора се намеси:

- Нека господин Куинлан задейства детонатора. Просто го ос­тави там.

- Трябва да съм сигурен, че е нагласен. Тогава ще тръгна.

Нора го прегърна здраво и отстъпи. Повдигна брадичката на

Зак, за да погледне лицето му, да го окуражи или да го утеши. Момчето примигна и отмести очи.

- Ще бъдеш окей - каза му тя.

Но вниманието на Зак бе другаде. Той гледаше към небето, и след миг Еф също чу звука.

Черни хеликоптери. Идваха от юг. Летяха ниско.

Гюс докуцука от брега. Еф веднага видя, че лявата му ръка е лошо счупена - беше налята с кръв - но от това гневът на гангсте­ра към него не намаля.

- Хеликоптери! - излая той. - Какво чакате, бе?

Еф бързо смъкна раницата от рамото си.

- Вземи я - каза той на Фет. Вътре беше Occido Lumen.

- Майната му на наръчника, човече - продължи Гюс. - Това тук е практика!

После хвърли оръжието си, свали раницата с болезнено ръм­жене - най-напред здравата ръка, после Нора му помогна да осво­боди и ранената - и бръкна вътре за две виолетови метални ку­тии. Измъкна щифтовете със зъби и търкулна димките наляво и надясно.

От тях избълва виолетов пушек и вятърът го пое, та прикри брега и дока поне временно от приближаващите хеликоптери.