Клайв Баркер - Кървави книги, том 6

Бялата стая внезапно изчезна и той отново се озова в спалнята си, притиснат към стената като алпинист към скала. Преди да се завърнат отново с нови думи, с нова болка, той се придвижи покрай стената до банята и опипом потърси крана на душа. В първия момент го обхвана паника, когато не успя да го намери; после го завъртя и пусна силно водната струя. Водата беше ледена, но той пъхна главата си под струята, докато перките на вертолетите се опитваха да разцепят черепа му. Студената вода се стичаше по гърба му, но той се остави на ледения поток и постепенно вертолетите започнаха да се отдалечават. Той продължаваше да стои, макар тялото му да се беше вцепенило от студа, докато и последният не отлетя. После седна на ръба на ваната и започна да бърше лицето, врата и тялото си с кърпа. Накрая, когато краката му се почувстваха достатъчно силни, той се върна в спалнята.

Легна на същите смачкани чаршафи и почти в същата поза като преди, но въпреки това нещо не беше както трябва. Не знаеше какво се беше променило в него, нито пък по какъв начин. Но лежеше там, без сънят да смущава спокойствието му през остатъка на нощта, опитваше се да проумее случилото се, и малко преди зазоряване си спомни думите, които бе промърморил в лицето на самозаблудата. Простички думи, но с каква сила!

— Не вярвам… — каза той; и гласовете, които му даваха заповеди, бяха изчезнали.

Половин час преди обед Балард влезе в офиса на малката фирма, експортираща книги, която служеше за прикритие на Саклинг. Чувстваше се бодър, въпреки тежката нощ, и след като очарова секретарката, влезе в кабинета на Саклинг без да съобщят за появата му. Щом Саклинг видя кой е посетителя му, той скочи от стола си като ужилен.

— Добро утро — каза Балард. — Мисля, че трябва да поговорим.

Погледът на Саклинг се отмести към вратата на стаята, която Балард бе оставил широко отворена.

— Извинявай, течение ли става? — Балард внимателно затвори вратата. — Искам да видя Крипс — рече той.

Саклинг намести морето от книги и ръкописи, което заплашваше да погълне бюрото му.

— Луд ли си да идваш тук?

— Кажи им, че съм приятел на семейството — предложи Балард.

— Не мога да повярвам, че си толкова глупав.

— Просто ми кажи къде да намеря Крипс и се махам.

Саклинг пренебрегна думите му и продължи:

— Две години ми трябваха, за да получа достатъчно доверие на това място.

Балард се засмя.

— Ще те докладвам, по дяволите!

— Разбира се — повиши глас Балард. — А междувременно, къде е Крипс?

Очевидно убеден, че е изправен пред ненормалник, Саклинг успя да овладее паниката си.

— Добре — рече той. — Ще пратя човек, който да те заведе при него.

— Това не е достатъчно — отвърна Балард. С две крачки се приближи до Саклинг и го хвана за ревера. През последните десет години едва ли бе прекарал повече от три часа в негово присъствие, но ръцете винаги го бяха сърбели да направи точно това. Отблъсна ръцете на мъжа и го изтласка към стената, покрита с книжни рафтове. Петата на Саклинг закачи купчина книги, които се разпиляха по пода.

— И пак — рече Балард. — Старецът.

— Махни си шибаните ръце от мен! — каза Саклинг, разярен още повече.

— Още веднъж — каза Балард. — Крипс.

— Големи неприятности ще ти създам. Ще те изгонят!

Балард се наведе към пламналото му лице и се усмихна.

— Така или иначе ще ме изгонят. Хора загинаха, разбираш ли? На Лондон ще му трябва изкупителна жертва и най-вероятно това ще бъда аз.

Саклинг помръкна.

Балард го придърпа към себе си.

— Затова няма какво да губя, нали?

Цялата смелост на Саклинг се изпари.

— Крипс е мъртъв — рече той.

Балард продължаваше да го държи.

— Същото ми каза и за Одел… — отбеляза той и очите на Саклинг се разшириха. — А аз го видях снощи. В града.

— Видял си Одел?

— О, да.

Споменаването на Одел възкреси в паметта му сцената от уличката; миризмата на мъртвото тяло, хлипанията на младежа. Има и други религии, помисли си Балард, различни от тази, която някога бе споделял със съществото, което държеше в ръцете си. Религии, които вярват в горещината и кръвта, чиито догми са сънища. Как най-добре може да се покръсти в тази нова вяра освен тук, с кръвта на врага му?

Някъде дълбоко в съзнанието си можеше да чуе хеликоптерите, но нямаше да им позволи да излетят. Днес се чувстваше силен; главата му, ръцете бяха силни. Когато поднесе пръстите си към очите на Саклинг, кръвта потече лесно. Внезапно под кожата се показа лице; лице оголено до самата си същност.