Кристофър Прийст - Островитяни

Скоро осмоъгълната кула се издигаше малко над мен и бях употребил почти всички здрави тухли, които намерих наоколо.

Отдалечих се от новата постройка, огледах я критично, обиколих я, възхищавах се на изгледа към долината и далечното море, над които се издигаше.

После прескочих стената и за пръв път застанах във вътрешността.

Стените на кулата ме обграждаха. Не виждах нищо навън. Съществуваше единствено безкрайният вятър, шумоленето на превиващите се треви. Седнах, изправих се отново, протегнах ръце, за да видя дали мога да обхвана вътрешността.

Пак седнах и останах така, докато не започна да притъмнява.

Разбира се, на другия ден се върнах, както и в следващите дни, прескачах стената, заемах мястото си във вътрешността на осмоъгълната кула, вслушвах се в непрестанните ветрове по склона. Харесваше ми да седя, но освен това ми доставяше удоволствие и да се изправям и да надничам над стената, да оглеждам района от острова, който покриваше моята кула. Изпитвах известно раздразнение, че не мога едновременно да седя и да гледам навън, но след известно време намерих очевидното решение на проблема.

Сред отломките, останали след багера, имаше няколко тежки дървени греди, очевидно по-рано служили за подпори или трегери. Ако направех отвор в някоя от стените и използвах някоя греда като опора за тухлите над нея, можех да изградя груб прозорец. После нищо не ми пречеше да приклекна тихо вътре и да се взирам в изгледа.

За целта се нуждаех от стъкло, не само за да се предпазя от постоянния вятър, но и за да мога да концентрирам усещанията, изливащи се в мен, когато се намирах в кулата. Бях във възторг не само от тази, но и от останалите идеи, които ми хрумнаха. Усещанията ми непрестанно се разширяваха. Винаги когато се намирах в кулата, имах чувството, че виждам всичко, чувам всичко, в мен и извън мен, минало, настояще и бъдеще.

Същата вечер отидох в работното депо на Агенцията в града, където намерих няколко листа от специалното изолационно стъкло. Подбрах парче с размер, който отговаряше на изискванията ми, и го скрих за през нощта недалеч от апартамента ни.

Откакто Алви, Реф и останалите бяха отплавали за Джетра, бяха изминали много дни. И щяха да изтекат още толкова, преди да се върнат. Вече почти не мислех за нея.

На следващия ден отнесох стъклото на хълма, като си представях как ще го монтирам, как ще го използвам, как ще се концентрират мислите и усещанията ми, излъчвани от кулата, усилени, кондензирани, увеличени, преобразувани и трансформирани от полимеризиращия материал, телепатичен триумф, фокус на всички страхове и надежди.

Там, в моята кула зад стъклото, щях да чакам търпеливо завръщането на Алви. Имах да й разказвам много, да й покажа много от миналото, настоящето и бъдещето.

Сентиер е почти пустинен остров в субтропичния регион на Средпътното море. Над него доминира конусът на огромен изгаснал вулкан, чието име на патоа означава не само Висок (местното име на острова), но и Брат. На острова няма природни ресурси и съществува постоянен недостиг на питейна вода. Наземните цистерни се виждат навсякъде, особено в по-сухите високи райони. През лятото островът е изложен на поривите на горещ вятър от екваториалния север — така наречения вятър Росолино. Някога този вятър е бил двигателят на търговията с подправки от югоизтока, използван безмилостно, но винаги с недоверие от мореплавателите, а днес Росолино носи със себе си единствено суша и прах на островите, които обветря с презрителните си повеи.

Заради своята отдалеченост и либералните нагласи на населението, Сентиер е предпочитан от поколението с раници на гръб. По крайбрежието или около Сентиер Сити има много евтини хотели и места за хранене. В това приходящо население младите мъже и жени, дезертирали от войната, попадат в идеална и безопасна обстановка. Сентиер има либерално отношение към употребата на алкохол и развлекателни опиати и тук всички закони, ограничаващи престоя, са потънали в забрава.

Сентиер Сити е голям град само по име: пристанището е тихо и удобно, а една малка част от него е заделена като марина за посетителите. Риболовът никога не спира, но е безсистемен. Търговията със съседните острови е минимална, макар че заради богатата си вулканична почва вината на Сентиер се радват на популярност и носят значителни валутни приходи.

Повечето обикновени посетители и туристи се насочват към вътрешността, към малкия град Кувлер. Тук има необичайни руини: Сентиер е прочистен по време на първата федеративна инвазия и всички тогавашни обитатели или са взети за заложници, или са ликвидирани. Разбира се, това се случва преди подписването на Спогодбата. Скоро войските са принудени да напуснат и в крайна сметка островът отново е населен, но голяма част от предишната атмосфера на града е изгубена. Някога в Кувлер е съществувал процъфтяващ артистичен квартал и малък район от града, край пресъхналите брегове на единствената река на Сентиер, където са се издигали къщите и студиата на артистите, сега е обявен за защитена зона. Там има отличен музей и галерия, представящи най-добрите запазени творби от ранните дни, както и образци на съвременното изкуство, в това число една голяма, но средна по изпълнение картина от Батхърст: Пришествието на Отмъстителя . Някои от руините в Стария град също съдържат фрагменти от произведения на изкуството.