Джек Кетчам - Съседката

Естествено, освен ако не си Мег или Сюзън.

Дони, Уили, Джафльо, Еди, Дениз и аз бяхме изправени пред съд за непълнолетни нарушители, където ние със Сюзън свидетелствахме. Нямаше адвокат или прокурор, само почитаемият съдия Андрю Силвър и шепа психолози и социални работници, които сериозно обсъждаха какво да правят с всеки от нас. Дори в самото начало бе очевидно какво трябваше да се направи. Дони, Уили, Джафльо, Еди и Дениз бяха прибрани в центрове за задържане на непълнолетни — превъзпитателни училища. Еди и Дениз получиха само две години, тъй като не бяха участвали в самото убийство. Дони, Уили и Джафльо — докато навършат осемнайсет, най-строгата присъда, която можеше да се даде в онези дни. На осемнайсет те щяха да бъдат освободени, а досиетата им — унищожени.

Възрастният човек не носи отговорност за действията на детето.

Намериха приемен дом за Сюзън в друг град, покрай езерата, далеч от тук.

Заради онова, което бе казала за мен на изслушването, и тъй като в закона за непълнолетните няма — точно определено — нещо като съучастник, аз бях върнат под опеката на родителите си и ми бе зачислен психолог социален работник, една скучна жена, подобна на училищна учителка, на име Сали Бет Кантор, с която първо се виждах веднъж седмично, след което веднъж месечно точно година и която винаги изглеждаше заинтригувана от "напредъка" ми в "справянето с" това, което бях видял и извършил — и не бях извършил. И въпреки всичко обичайно изглеждаше почти заспала, сякаш бе минавала през това милиард пъти преди и й се искаше, противно на всякаква логика и доказателства, родителите ми да са много по-непрощаващи или пък аз да ги нападна с брадва или нещо подобно, само и само да й дам проблем или явление, в което да забие зъби. После годината свърши и тя престана да идва. Минаха цели три месеца, преди да започне да ми липсва.

Никога вече не видях никой от тях. Поне не лично.

Известно време си пишех със Сюзън. Костите й заздравяха. Харесваше приемните си родители. Бе успяла да създаде няколко приятелства. След което спря да пише. Не попитах защо. Не я винях.

Родителите ми се разведоха. Баща ми се изнесе от града. Виждах го рядко. Мисля, че се срамуваше от мен накрая. И него не виня.

Завърших училище в долните нива на класа си, което не изненада никого. Постъпих в колеж за шест години, прекъснат от две години в Канада, за да избегна повиквателната за военна служба и излязох с магистърска степен по бизнес. Този път завърших трети в курса си. Което бе голяма изненада за всички.

Намерих си работа на Уолстрийт, ожених се за жена, която срещнах във Виктория, разведох се, отново се ожених и пак се разведох година по-късно.

Баща ми почина от рак през 1982-ра. Майка ми получи инфаркт през 85-а и умря на кухненския под до мивката си, вкопчила се в стрък броколи. Дори накрая, сама и без да има за кого да готви, бе запазила навиците си за полезно хранене. Човек никога не знае кога Депресията пак ще се върне.

Прибрах се у дома с Елизабет, годеницата ми, за да продам къщата на майка ми и да уредя имуществото й. Двамата с Елизабет преровихме струпаните реликви от четирийсетгодишния й живот там. В един роман на Агата Кристи намерих неосребрени чекове. Открих писма, които бях писал в колежа, и рисунки с пастели, които бях рисувал в първи клас. Попаднах на покафенели от годините изрезки от вестници за баща ми, как отваря "Орлово гнездо" или получава тази или онази награда от Киуанис, Ротари или ВЧВ.

Намерих изрезки и за смъртта на Меган Локлин и Рут Чандлър.

Некролози от местния вестник.

Този на Мег беше кратък, почти болезнено кратък, сякаш животът, който бе живяла, едва се броеше.

ЛОКЛИН — Меган, 14, дъщеря на покойния Даниел Локлин и покойната Джоан Хейли Локлин. Сестра на Сюзън Локлин. Църковната служба ще се проведе в погребален дом "Фишър", Оукдейл Авеню 110, Дармдейл, Ню Джърси, събота, от 13:30 ч.

Този на Рут беше по-дълъг:

ЧАНДЛЪР — Рут, 37, съпруга на Уилям Джеймс Чандлър, дъщеря на покойния Андрю Пъркинс и покойната Барбара Браян Пъркинс. Тя оставя след себе си съпруга и синовете си Уилям младши, Доналд и Ралф. Църковната служба ще се проведе в погребален дом "Хопкинс", Вали Роуд 15, Фармдейл, Ню Джърси, събота, от 14:00 ч.

По-дълъг, но все така празен.

Погледнах изрезките и осъзнах, че службите им са били само през половин час в един и същи ден, в погребални домове само на около шест или седем пресечки един от друг. Не бях присъствал на нито една. Не можех да си представя кой бе отишъл.