Джек Кетчам - Съседката

— Ще викаме — предложи Сюзън.

— Да. Надявам се да помогне. Все пак трябва да изчакаме малко, за да подушат първо пушека. Хората се паникьосват около огън и това ще ни е от полза. Какво мислите?

— Какво мога да направя яз? — попита Сюзън.

Трябваше да се усмихна.

— Не много, Суз.

Тя се замисли, нежните й черти на малко момиченце бяха гробовни.

— Знам какво мога да направя. Мога да застана ето тук, до дюшека, и ако някой се опита да мине, да го спъна!

— Добре, но се пази. Без повече счупени кости. И гледай да ми оставиш достатъчно място да размахвам това чудо.

— Ще ти оставя.

— Мег? Ти съгласна ли си?

Тя изглеждаше бледа и слаба. Но кимна.

— Каквото и да е.

Съблякох си тениската.

— Ще ми… ще ми трябва чаршафа — казах.

— Вземи го.

Внимателно го смъкнах от нея.

Мег премести ръце, за да покрие мястото, където я бяха изгорили. Но не и преди да видя черно-червената блестяща рана. Потръпнах, тя ме видя и извърна лице. През тениската на ръката й започна отново да човърка белега. Нямах сърце да я спра, да й привлека вниманието върху това, което правеше.

И внезапно нямах търпение да използвам тази шина върху някого. Събрах чаршафа на купчина и го сложих където исках, пред масата. Поставих тениската си и чорапите си отгоре.

— И моите — обади се Сюзън.

Те нямаше да променят нещата особено, но тя имаше нужда да помогне, затова ги свалих от нея и ги метнах на купчината.

— Искаш ли и това от ръката ми? — попита Мег.

— Не. Задръж го.

— Добре — ноктите й продължиха да дълбаят.

Тялото й изглеждаше старо, мускулите бяха тънки и отпуснати.

Взех шината от Сюзън и я опрях на стената до вратата. След това вдигнах остатъка от свещта и отидох до купчината.

Стомахът ми се сви от страх.

— Да го направим — отсякох и спуснах свещта.

Огънят гореше бавно, но определено имаше пушек. Извиваше се към тавана и се кълбеше навън. Наш собствен гъбен облак в убежището.

След секунди изпълни стаята. Едва виждах до мястото, където Мег лежеше на пода. Кашляхме сериозно.

Докато димът се сгъстяваше, същото ставаше и с виковете ни.

Чувахме гласовете горе. Объркване. Страх. После трополенето на стъпки по стълбите. Тичаха. Бяха разтревожени. Това беше добре. Бях хванал шината здраво и чаках точно до вратата.

Някой започна да се бори с резето. След това вратата рязко се отвори и Уили застана на прага, на светлината от мазето, псувайки, докато димът се носеше над него като внезапна мъгла. Той залитна навътре. Уцели въжето от връзки, спъна се, падна и се плъзна по пода до купчината с главата напред, разпищя се и замаха с ръце да отлепи парцала, който гореше на бузата му, и цвърчащата мазна тениска, която се топеше по челото му.

Рут и Дони влязоха рамо до рамо, Дони беше по-близо до мен, опитваше се да различи какво се случва през дима. Замахнах с шината. Видях как кръв хвръкна от главата на Дони и опръска Рут и прага, докато той падаше, пресегнат към мен. Стоварих шината надолу, като брадва, но Дони се дръпна. Шината се удари в пода. След това внезапно Рут се стрелна покрай мен към Сюзън.

Сюзън. Пешката й. Щитът й.

Завъртях се и замахнах с шината, уцелих я по ребрата и гърба, но това не бе достатъчно, за да я спре.

Беше бърза. Втурнах се след нея, размахвайки шината от земята нагоре като бекхенд при тениса, но тя се протегна към кльощавото телце на Сюзън и я бутна към стената, след което я дръпна за косата към себе си и пак я блъсна назад. Чух глухо тупване като от изпусната тиква и Сюзън се свлече по стената. Замахнах с шината към гърба на Рут с всичка сила. Тя изрева и се свлече на колене.

Забелязах движение с периферното си зрение. Обърнах се.

Дони се бе изправил и идваше към мен през изтънелия пушек.

След това и Уили.

Размахах шината напред-назад пред себе си. Първо се движеха бавно, предпазливо. Достатъчно близо, за да видя изгореното лице на Уили, едното му око беше затворено и сълзеше. Имаше кръв по ризата на Дони.

После Уили се втурна ниско към мен в атака. Замахнах с шината и го уцелих през рамото, след това тя се плъзна и се удари с дрънчене във врата му. Той изпищя и падна.

Видях Дони да се накланя напред и дръпнах шината обратно, чух драскащ звук зад себе си.

Рут се хвърли върху мен, дереше ме, съскаше като котка. Запрепъвах се под нейната гърчеща се тежест. Коленете ми поддадоха. Паднах. Дони се приближи и усетих рязка, изгаряща болка през бузата си, след което вратът ми изщрака. Изведнъж замирисах на кожа. Кожа на обувка. Ритнал ме бе точно като футболна топка. Видях ослепителна светлина. Пръстите ми се опитаха да се сключат около шината, но тя вече не беше там. Нямаше я.