Джек Кетчам - Съседката

— Ами предполагам, че за да е честно, може всеки да направи по една буква. Така става ли?

— Супер. Какво ще напишем?

Рут го обмисли.

— Предлагам да е нещо простичко. Какво ще кажете да напишем: "Чукам се. Чукай ме." Това трябва да е достатъчно. Трябва да е достатъчно за всеки, който иска да разбере.

— Разбира се — потвърди Дениз. — Ще е върхът.

В този момент тя ми изглеждаше точно като Рут. Същата примигваща светлинка в очите, същото напрегнато очакване.

— Еха — възкликна Джафльо, — това са доста букви. Почти по две на всеки.

Рут преброи и кимна.

— Всъщност — реши тя, — ако Дейвид не иска да участва, а подозирам, че не иска, може всеки да направи по две, а аз само тази, която остане. Дейвид?

Поклатих глава.

— Така си и мислех — каза Рут; но не изглеждаше ядосана и не ми се подиграваше. — Добре. Аз ще взема първото "Ч". Да го направим.

— Рут? — настоях. — Рут?

Уили се приближи до мен, като правеше бавни мързеливи кръгчета с ножа си точно под брадичката ми. Много ме изнервяше, понеже с него никога нищо не беше сигурно. Погледнах към Еди и видях как и той си играе с острието на собственото си швейцарско ножче, очите му бяха мъртви и студени, каквито си знаех, че ще бъдат дори преди да погледна. После към Дони. Това бе един нов Дони. И от него нямаше да получа помощ.

Но Рут просто се обърна към мен, все още не беше ядосана, звучеше спокойно и някак изморено. Все едно че се опитваше да ми обясни нещо, което трябваше да съм знаел през цялото време, единствено за мое собствено добро. Сякаш правеше нещо много хубаво за мен. Сякаш от всички хора в стаята аз й бях любимият.

— Дейвид, казвам ти. Просто го остави да се случи.

— Тогава искам да си тръгна — помолих. — Искам да се махна оттук.

— He.

— Не искам да виждам това.

— Тогава не гледай.

Щяха да й го причинят. Джафльо имаше кибрит.

Той загряваше иглата.

Опитах се да не плача.

— Не искам и да го чувам.

— Твърде лошо — поклати глава Рут. — Освен ако нямаш тапи за уши, ще чуеш доста.

И наистина чух.

Когато всичко свърши и приключиха с промивките с алкохол, отидох да видя какво са направили. Не само сега, но и миналата нощ, и тази сутрин.

За пръв път бях около нея цял ден.

След като бяха престанали, бяха извадили парцала от устата й, защото знаеха, че вече беше твърде слаба, за да каже каквото и да е. Устните й бяха подути и отекли. Едното й око бе почти затворено, в червено и лилаво. Видях три или четири нови изгаряния от цигари по гърдите и по ключицата й и едно от вътрешната страна на бедрото й. Триъгълното изгаряне от ютията на Рут сега беше отворен мехур. Имаше синини по ребрата и ръцете й и по прасците и бедрата, където Уили я бе рязал предишния ден.

Там бяха и думите.

ЧУКАМ СЕ ЧУКАЙ МЕ

Петсантиметрови букви. Всичките главни. Полупрогорени и полуврязани дълбоко в плътта на стомаха й.

Изглеждаха написани с треперещата неуверена ръка на шестокласник.

— Сега не можеш да се омъжиш — отбеляза Рут.

Тя отново седеше в стола си, пушеше, бе прегърнала колената си и се люлееше напред-назад.

Уили и Еди бяха отишли до горе за коли. Стаята смърдеше на пушек, пот и алкохол.

— Виждаш ли, това е там завинаги, Меги. Не можеш да се съблечеш. За никого, никога. Защото ще види тези думи там.

Погледнах и осъзнах, че беше истина.

Рут я бе променила.

Беше я променила до живот.

Изгарянията и синините щяха да избледнеят, но това щеше да остане — четливо, дори и неясно, дори след трийсет години. Представляваше нещо, за което щеше да мисли и да обяснява всеки път, когато застанеше гола пред някого. Когато застанеше пред огледало, щеше да го вижда и да си спомня. Бяха приели правило в училище, че душовете са задължителни след часовете по физическо. Как щеше да се справи с това, в стая, пълна с тийнейджърки?

Рут не се притесняваше. Сякаш Мег беше нейно протеже.

— Ще си по-добре така — продължи тя. — Ще видиш. Никой мъж няма да те пожелае. Няма да имаш деца. Ще бъде много по-добре така. Късметлийка си. Мислеше, че е хубаво да си сладка? Да си секси? Е, ще ти кажа нещо, Меги. За една жена е по-добре да е гнусна в този свят.

Еди и Уили влязоха, смеейки се, с цяло стекче кола и раздадоха на всички. Взех една и се опитах да задържа бутилката стабилна. От слабата сладка миризма на карамел ми призляваше. Една глътка и знаех, че ще повърна. Опитвах се да не го направя откакто всичко започна.