Джек Кетчам - Съседката

Знаех какво означава това. Мег не бе излязла.

Бяха я хванали.

Все още беше вътре.

Усетих как ужасно ми прилошава и закуската почти се плъзна обратно в гърлото ми. Бях ядосан, после бях уплашен, а накрая просто бях объркан. Да предположим, че наистина бяха решили, че аз съм вдигнал резето. Или да предположим, че по някакъв начин бяха принудили Мег да им каже.

Какво трябваше да направя сега?

Да се махна от града?

Можеш да отидеш при ченгетата, разсъждавах. Можеш да отидеш при господин Дженингс.

А след това си помислих: "Супер, и какво да му кажа? Че Рут измъчва Мег от месеци и го знам със сигурност, тъй като един вид им помагах?"

Бях гледал достатъчно предавания за полицаи, за да знам какво е съучастник.

И познавах едно хлапе — приятел на братовчед ми от Уест Ориндж, — което беше изкарало почти година в юношески изправителен дом, задето се бе напило с бира и откраднало колата на съседа. Според него можеха да те бият, да те дрогират, да те пъхнат в усмирителна риза, ако решат. И те пускаха чак като приключеха с теб.

Трябва да има друг начин, убеждавах се.

Както каза Мег, когато говореше за парите, можехме да опитаме отново. Да го обмислим повече следващия път.

Ако вече не знаеха за мен.

Имаше само един начин да разбера.

Изкатерих се на Скалата, събрах пет и еднодоларовите банкноти и ги пъхнах в джоба си.

След това си поех дълбоко въздух.

И отидох у тях.

Уили ме посрещна на вратата и беше ясно, че дори и да знаеха или подозираха, Уили имаше по-важни неща на главата.

— Хайде — каза.

Изглеждаше изпит и уморен, но въпреки това въодушевен, двете неща заедно го правеха още по-грозен от обикновено. Не се бе къпал, а дъхът му беше ужасен дори за него.

— Затвори вратата зад теб.

Направих го.

Слязохме долу.

Рут беше там, седеше в нейния сгъваем стол. И Джафльо. Еди и Дениз се бяха настанили на работната маса. А Сюзън, пребледняла, седеше до Рут и плачеше безмълвно.

Всеки един от тях седеше тихо, докато на студения и влажен бетонен под Дони се клатеше с грухтене върху Мег със свалени до глезените панталони, изнасилваше я, а голото й тяло беше завързано за ръцете и краката между дебелите подпорни греди.

Предположих, че най-накрая Рут си бе променила мнението за пипането веднъж завинаги.

Призля ми.

Обърнах се, за да си тръгна.

— Тц — поклати глава Уили. — Оставаш.

И ножът за гравиране в ръката му, и погледът в очите му казваха, че е прав. Останах.

Всички бяха толкова тихи, че се чуваха двете мухи, които бръмчаха наоколо.

Приличаше на лош и извратен сън. И аз направих това, което правиш насън. Пасивно изчаках да видя какво ще стане.

Дони покриваше по-голямата част от нея. Можех да видя само долната част на тялото й — краката и бедрата й. Те или бяха доста посинени след вчерашното ми посещение, или много се бяха изцапали. Стъпалата й бяха черни.

Почти можех да почувствам теглото му върху нея, как я натиска, как я блъска в грубия твърд под. Устата й беше запушена, но очите й не бяха завързани. Под парцала можех да чуя болката й и безпомощния й гняв.

Той изстена, внезапно се изви, хвана изгорената й гърда и след това бавно се изтърколи от нея.

До мен Уили си пое въздух с облекчение.

— А така — каза Рут и кимна. — Само за това ставаш.

Дениз и Джафльо се изкикотиха.

Дони си вдигна панталоните. Закопча ги. Хвърли поглед към мен, но не срещна погледа ми. Не можех да го виня. И аз не бих срещнал неговия.

— Сигурно си хванал сифилис — отбеляза Рут. — Но няма значение. В днешно време могат да те излекуват.

Сюзън внезапно започна да хълца.

— Мааамооо!

Тя не спираше да се люлее напред-назад на стола си.

— Искам при маамааа!

— О, защо не млъкнеш? — изсумтя Джафльо.

— Да — добави Еди.

— Млъкни, по дяволите — нареди Рут. — Млъкни!

Тя изрита стола й. Засили се и пак го ритна. Сюзън падна от него. Остана да лежи долу, пищейки, дращейки по пода с шините си.

— Стой си там! — извика Рут. — Просто си стой там! Стой където си.

След това ни огледа поред.

— Кой още иска да се включи? Дейви? Еди?

— Аз — каза Уили.

Рут го погледна.

— Не знам за това. Брат ти току-що я мина. Мяза ми на кръвосмешение. Не знам.

— О, по дяволите, майко! — възропта Уили.

— Ами така си е. Не че на малката курва ще й пука. Ама аз щях да се чувствам много по-добре, ако беше Еди или Дейви.