Джек Кетчам - Съседката

— Би ли ми ги заел?

— Всичките ли ?

— Гладна съм — каза тя.

— Наистина?

— Искам да отида до "Коузи Снакс" за сандвич.

— За сандвич ?

Засмях се.

— Защо просто не си откраднеш няколко шоколадови десерта? Там е лесно от тезгяха.

Много пъти сам го бях правил. Повечето от нас го бяха правили. Най-добрият начин беше да отидеш право при това, което искаш, да го вземеш и да си излезеш отново. Без плахост и без колебания. Там винаги гъмжеше от народ. Никакъв проблем. А и никой нямаше нужда от господин Холи, стареца, който държеше заведението, така че не изпитвахме и вина.

Но Мег само се намръщи.

— Аз не крада — заяви.

Е, добре, важна госпожичке, помислих си.

Почувствах леко презрение към нея. Всички крадяха. Беше си част от това да си хлапе.

— Заеми ми парите, моля те — продължи тя. — Ще ти ги върна. Обещавам.

Не можех да й се сърдя дълго.

— Добре, разбира се. — Изсипах ги в ръката й. — Но защо ти е сандвич? Направи си един у Рут.

— Не мога.

— Защо?

— Не трябва.

— Защо?

— Все още не трябва да ям.

Пресякохме улицата. Огледах се наляво, надясно, след което погледнах към нея. Лицето й беше безизразно като маска. Сякаш имаше нещо, което не казваше. А и се бе изчервила.

— Не разбирам.

Кени, Еди и Лу Марино вече бяха на игралното поле и си подхвърляха една топка. Дениз седеше зад заслона и ги наблюдаваше. Все още никой не ни беше видял. Съзнавах, че Мег иска да си тръгне, но просто седях и я гледах.

— Рут казва, че съм дебела — изрече най-накрая.

Засмях се.

— Е?

— Е, какво?

— Дебела ли съм?

— Какво? Дебела? — знаех, че ме пита сериозно, ала не можах да удържа смеха си. — Естествено, че не. Тя се шегува.

Мег рязко се обърна.

— Хубава шега, няма що — кипна тя. — Опитай да изкараш без вечеря, закуска и обяд един ден.

После спря и се обърна към мен.

— Благодаря — каза ми.

След което си тръгна.

Играта се разпадна около час след като беше започнала. По това време почти всички деца от квартала бяха дошли, не само Кени, Еди, Дениз и Лу Морино, но и Уили, Дони, Тони Морино и дори Глен Hoт и Хари Грей, които се появиха понеже Лу играеше. С по-големите деца ставаше хубава, бърза игра — поне докато Еди не удари от линията на трета база и не започна да тича.

Всички освен Еди знаехме, че е фал. Но никой не смееше да му го каже. Той обикаляше базите, докато Кени не тръгна да гони топката. И тогава последва обичайният спор. Майната ти и майната ти, и не, твойта майна.

Единствената разлика беше, че този път Еди взе бухалката и тръгна към Лу Морино.

Лу бе по-голям и по-едър от Еди, но Еди имаше бухалка и това доведе до решението, че вместо да рискува счупен нос или сътресение, той запристъпя по полето заедно с Хари и Глен в една посока, докато Еди пристъпваше в другата.

Останалите започнахме да си подаваме топката.

Това правехме, когато Мег се върна.

Пусна няколко монети в ръката ми и аз ги прибрах в джоба си.

— Дължа ти осемдесет и пет цента — съобщи ми тя.

— Добре.

Забелязах, че косата й е леко мазна, сякаш не я бе мила днес. Въпреки това изглеждаше добре.

— Искаш ли да правим нещо? — попита ме.

— Какво?

Огледах се. Мисля, че ме беше страх какво ще чуят останалите.

— Не знам. Да отидем до потока?

Дони ми хвърли топката. Аз я метнах към Уили. Както обикновено, той се наведе към нея твърде бавно и не можа да я хване.

— Няма значение — каза Мег, — явно си твърде зает.

Беше раздразнена или обидена, или нещо такова. Обърна се да си тръгне.

— Не, изчакай малко.

Не можех да я питам дали й се играе. Мятахме силно, а тя нямаше ръкавица.

— Добре, няма проблем. Ще отидем до потока. Дай ми минутка. Имаше само един начин да го направя галантно. Трябваше да питам и останалите.

— Ей, хора! Искате ли да отидем до потока? Да половим малко раци или нещо друго? Много е горещо тук.

Всъщност ходенето до потока не ми звучеше никак зле. Наистина беше топло.

— Разбира се, аз идвам — откликна Дони.

Уили повдигна рамене и кимна.

— И аз — включи се и Дениз.

Супер, помислих си. Дениз. Сега ни липсва само Джафльо.

— Ще отида да хапна — обади се Кени. — Може би ще дойда по-късно направо там.

— Добре.

Тони се поколеба, а след това реши, че и той е гладен. И останахме само ние петимата.

— Хайде да минем през нас — предложи Дони. — да вземем буркани за раците и термос с кул-ейд [14] Марка разхладителна напитка. — Б. пр. .