Джек Кетчам - Съседката

— Дръжте я!

— Хванах я!

— Дръж я, Уили!

Погледнах на другата страна, където Сюзън седеше на леглото и също се смееше.

— Аууу!

Чух плесница. Вдигнах поглед.

Ръката на Мег покриваше гърдата й. Дланта на Джафльо се намираше върху лицето му, където червенината се разстилаше постепенно. Виждаше се, че всеки момент момчето ще заплаче. Уили и Дони стояха настрана.

— Какво, по дяволите!?

Дони бе ядосан. Той можеше да пердаши Джафльо, но не беше съгласен друг да го прави.

— Кучка такава! — ревна Уили.

Той замахна неловко с отворена длан към върха на главата й. Тя бързо се отмести. Уили не опита повече.

— Защо го направи?

— Видя какво направи той!

— Нищо не е направил.

— Ощипа ме.

— Голям праз.

Джафльо вече плачеше.

— Ще кажа! — изви глас.

— Давай — отвърна му Мег.

— Няма да ти хареса, ако кажа — озъби се момчето.

— Не ми пука какво ще правиш. Не ми пука какво ще прави никой от вас.

Тя избута Уили настрана, мина между тях и покрай мен и продължи надолу по коридора към всекидневната. Чух как се блъсна входната врата.

— Малка кучка — довърши Уили.

Обърна се към Сюзън:

— Сестра ти е шибана кучка.

Сюзън не отговори. Обаче Уили тръгна към нея и я видях как трепна.

— Видя ли това?

— Не гледах — отвърнах.

Джафльо подсмърчаше. Сополи се стичаха чак до брадичката му.

— Тя ме удари! — кресна, след което и той избяга покрай мен.

— Ще кажа на майка — отсече Уили.

— Да, и аз — добави Дони. — Това не може да й се размине.

— Само се забавлявахме, по дяволите.

Дони кимна.

— Тя здравата го прасна.

— Е, Джафльо я пипна по циците.

— Голям праз. Не беше нарочно.

— Така можеш да се обзаведеш с насинено око.

— Той и сега може да се обзаведе с такова.

— Кучка.

Стаята беше изпълнена с нервна енергия. Уили и Дони крачеха наоколо като запрени бикове. Сюзън се плъзна от леглото. Шините й издадоха силно металическо тракане.

— Ти къде отиваш? — попита я Дони.

— Искам да видя Мег — отвърна момичето тихо.

— Майната й на Мег. Ще седиш тука. Видя какво направи тя, нали?

Сюзън кимна.

— Добре. Знаеш, че ще бъде наказана, нали?

Той звучеше много разумно, като по-голям брат, който съвсем търпеливо обяснява нещо на не особено умната си сестра. Тя отново кимна.

— Е, искаш ли тогава да вземеш нейната страна и също да бъдеш наказана? И вече да нямаш никакви привилегии?

— Не.

— Тогава стой тука, ясно ли е?

— Добре.

— В тази стая.

— Добре.

— Да намерим майка — обърна се той към Уили.

Последвах ги навън от стаята, през трапезарията и през задната врата.

Рут се намираше зад гаража и плевеше лехата си с домати. Роклята, която носеше, беше стара, избледняла и доста голяма за нея, пристегната здраво в средата. Деколтето й зееше широко.

Тя никога не носеше сутиен. Стоях над нея и можех да видя гърдите й почти до зърната. Бяха малки и бледи и потрепваха, докато Рут работеше. Постоянно извръщах поглед, разтревожен, че тя ще забележи, но очите ми бяха като стрелка на компас, а гърдите й бяха неустоимият север.

— Мег удари Джафльо — започна Уили.

— Така ли? — не изглеждаше разтревожена, — продължи да плеви.

— Зашлеви го — продължи Дони.

— Защо?

— Просто си играехме.

— Всички я гъделичкахме — добави Уили. — И тя изведнъж се дръпна и го прасна в лицето. Ей така.

Рут изскубна един плевел. Гърдите й се разтресоха. По тях имаше гъша кожа. Бях запленен. Тя ме погледна и очите ми се спряха на нейните точно навреме.

— И ти ли, Дейви?

— Моля?

— И ти ли гъделичкаше Мег?

— Не. Аз току-що дойдох.

Рут се усмихна.

— Не те обвинявам.

Подпря се на колене, след което се изправи и свали мръсните работни ръкавици.

— Къде е тя сега?

— Не знам — отвърна Дони. — Избяга навън.

— А Сюзън?

— В спалнята е.

— Тя видя ли всичко това?

— Да.

— Добре.

Рут прекоси моравата към къщата и ние я последвахме. На верандата избърса кльощавите си ръце в роклята над бедрата си. Дръпна шала, който задържаше късата й кестенява коса прибрана и я пусна да падне свободно.

Реших, че имам около двайсет минути, преди майка ми да се върне от магазина, така че влязох вътре. Последвахме Рут в спалнята. Сюзън седеше точно там, където я бяхме оставили и разглеждаше списание. Беше отворено на страници със снимки на Лиз и Еди Фишър от едната страна и Деби Рейнолдс от другата. Еди и Лиз изглеждаха щастливи, усмихнати. Деби имаше посърнал вид.