Джек Кетчам - Съседката

— Сюзън? Къде е Мег?

— Не зная, госпожо. Излезе.

Рут седна до нея на леглото. Потупа я по ръката.

— Казаха ми, че си видяла какво се е случило тук. Така ли е?

— Да, госпожо. Джафльо пипна Мег и тя го удари.

— Пипна я?

Сюзън кимна и постави ръка върху кльощавия си гръден кош, сякаш се кълнеше във вярност пред знамето.

— Тук — поясни малката.

Рут просто я гледаше за момент. След което продължи:

— И ти опита ли да я спреш?

— Да спра Мег?

— Да. Да не удари Ралфи.

Сюзън изглеждаше объркана.

— Не можех. Стана прекалено бързо, госпожо Чандлър. Джафльо я пипна и Мег веднага го плесна.

— Трябваше да опиташ, скъпа — тя отново я потупа по ръката. — Мег ти е сестра.

— Да, госпожо.

— Да удариш някого по лицето може да доведе до много неща. Можеш да не уцелиш и да му спукаш тъпанчето, да му извадиш окото. Това е опасно поведение.

— Да, госпожо Чандлър.

— Рут. Казах ти. Рут.

— Да, Рут.

— А знаеш ли какво означава мълчаливо да одобряваш действията на човек, който върши такива неща?

Сюзън поклати глава.

— Означава, че ти също си виновна, въпреки че не си направила нищо конкретно. Ти си нещо като съучастник. Разбираш ли ме?

— Не знам.

Рут въздъхна.

— Нека ти обясня. Ти обичаш сестра си, нали?

Сюзън кимна.

— И понеже я обичаш, би й простила подобно нещо, нали? Като да удари Ралфи?

— Тя не искаше да го нарани. Просто се ядоса.

— Разбира се. Така че ти би й простила, нали?

— Ъхъ.

Рут се усмихна.

— Ето точно тук ти е грешката, скъпа! Точно това те прави неин съучастник. Онова, което тя е направила, не е било правилно, било е лошо държание и това, че ти й прощаваш само защото я обичаш, също не е хубаво. Трябва да престанеш с това симпатизиране, Сузи. Няма значение, че Мег ти е сестра. Правилното си е правилно. Запомни го, ако искаш да се оправяш в живота. А сега се смъкни от тази страна на леглото, вдигни си роклята и си свали гащите.

Сюзън я гледаше. Замръзнала, с широко отворени очи.

Рут стана от леглото. Свали колана си.

— Хайде, скъпа — подкани я тя. — За твое собствено добро е. Трябва да те науча за съучастничеството. Виждаш ли, Мег не е тук за своя дял. Така че ти ще си го получиш и за двете. Твоят дял е задето не си казала на Мег да спре — сестра или не. Правилното си е правилно. Нейният дял е, задето изобщо е направила подобно нещо. Така че сега ела тук. Не ме карай да те влача.

Сюзън просто я зяпаше. Изглеждаше, сякаш не можеше да помръдне.

— Добре — реши Рут. — Неподчинението е отделен въпрос.

Пресегна се и здраво — макар и не точно по начин, който бихте нарекли груб — хвана Сюзън за ръката и я дръпна от леглото. Тя започна да плаче. Шините на краката й изтракаха. Рут я обърна с гръб към себе си и лице към леглото и я наведе; След което вдигна задната част на набраната й червена рокля и я затъкна в коланчето й.

Уили изсумтя и се засмя. Рут го стрелна с поглед.

Тя свали надолу белите памучни гащички на момичето, чак до шините около глезените му.

— Ще ти дадем пет за съучастничество, десет за Мег. И пет за неподчинение. Двайсет.

Сюзън вече наистина плачеше. Чувах я. Наблюдавах потока сълзи, който се стичаше по бузата й. Внезапно се почувствах засрамен и започнах да се измъквам назад към вратата. Импулс от Дони ме наведе на мисълта, че и той искаше да направи същото. Но Рут явно ни бе видяла.

— Стойте на място, момчета. Момичетата просто плачат. Нищо не можете да направите по въпроса. Но това е за нейно собствено добро, а вашето присъствие тук е част от урока, така че искам да останете.

Коланът беше от плат, не от кожа. Помислих си, че може би тогава няма да боли толкова много.

Рут го прегъна надве и го вдигна над главата си. Изсвистя, докато летеше надолу.

Пляс.

Сюзън се задъха и заплака съвсем истински, с глас.

Дупето й беше бледо като гърдите на Рут, покрито с метална шина надолу. А сега и трепереше. Видях едно червено петно високо на лявата му буза, близо до трапчинката.

Погледнах към Рут, която отново вдигаше колана. Устните й бяха здраво стиснати. Като изключим това, на лицето й липсваше изражение, беше съвсем съсредоточена.

Коланът падна отново и Сюзън зави.

Трети и четвърти път, в бърза последователност.

Задникът й вече беше изпъстрен с червени петна.

Пети път.

Момичето изглеждаше сякаш почти се дави в слуз и сълзи, дишаше на пресекулки.

Замахът на Рут ставаше все по-широк. Трябваше да се отдръпнем назад.