Джек Кетчам - Съседката

Влязохме през задната врата. Чуваше се пералнята в мазето.

— Дони? Ти ли си?

— Да, майко.

Той се обърна към Мег:

— Би ли взела кул-ейда? Аз ще сляза за буркани и ще видя какво иска. Седнах с Уили и Дениз на кухненската маса. По нея имаше трохички от препечени филийки, които избърсах на земята. Имаше и пепелник, препълнен с фасове. Прегледах угарките, но не видях нито една, която да мога да си свия за по-късно.

Мег беше извадила термоса и внимателно наливаше лимонен кул-ейд в него от голямата кана на Рут, когато те се качиха по стълбите.

Дони носеше два буркана от фъстъчено масло и няколко консервени кутии. Рут бършеше ръце в избелялата си престилка. Тя ни се усмихна и после погледна към Мег в кухнята.

— Какво правиш? — попита.

— Само наливам малко кул-ейд.

Рут бръкна в джоба на престилката си, извади кутия "Тарейтън" и си запали цигара.

— Мисля, че ти казах да не влизаш в кухнята.

— Дони искаше кул-ейд. Беше негова идея.

— Не ме интересува чия идея е било.

Тя издуха малко пушек и се разкашля. Беше лоша кашлица, идваше от дробовете и за момент не й позволяваше дори да говори.

— Само кул-ейд е — каза Мег. — Не ям.

Рут кимна.

— Въпросът е — продължи тя и пак си дръпна от цигарата, — въпросът е какво си отмъкнала, преди да вляза?

Мег свърши с наливането и остави каната.

— Нищо — въздъхна тя, — нищо не съм отмъкнала.

Рут отново кимна.

— Ела тук.

Мег просто стоеше.

— Казах, ела тук.

Тя се приближи.

— Отвори уста и ми дъхни.

— Какво?

До мен Дениз се разкиска.

— Не ми се прави на интересна. Отвори уста.

— Рут…

— Отвори.

— Не!

— Какво беше това? Какво каза?

— Нямаш право да…

— Имам всичкото право на света. Отваряй.

— Не!

— Казах отваряй, лъжкиньо.

— Не съм лъжкиня.

— Е, знам, че си курва, така че предполагам си и лъжкиня. Отваряй!

— Не.

— Отвори уста!

— Не!

— Казвам ти да го направиш.

— Няма.

— О, ще го направиш. Дори ако се наложи да накарам момчетата да ти я разчекнат насила, ще го направиш.

Уили изгрухтя от смях. Дони все още стоеше в коридора и държеше консервите и бурканите. Изглеждаше смутен.

— Отвори уста, курво.

Това накара Дениз пак да се изкиска.

Мег погледна Рут право в очите. Пое си дъх.

И за момент изведнъж успя да постигне смайващо достолепие, като на възрастен.

— Казах ти, Рут. Казах не.

Дори и Дениз млъкна.

Бяхме потресени.

Никога не бяхме виждали такова нещо.

Децата бяха безпомощни. Почти по дефиниция. От децата се очакваше да търпят унижението или да бягат от него. Ако протестираш, трябваше да е косвено. Бягаш в стаята и затръшваш вратата. Викаш и крещиш. Чоплиш си вечерята. Правиш сцени или нарочно чупиш разни неща "без да искаш". Мръщиш се мълчаливо. Проваляш се в училище. И горе-долу това беше. Всички оръжия в арсенала. Но със сигурност не заставаш пред някой възрастен и не му казваш в лицето да ходи да се шиба с толкова много думи. Не можеш просто да стоиш там и спокойно да заявяваш "не". Твърде си малък за такова нещо. И затова случващото се бе просто невероятно.

Рут се усмихна и загаси цигарата си в затрупания пепелник.

— Предполагам, че ще доведа Сюзън — рече тя. — Мисля, че е в стаята си.

И дойде нейният ред да се втренчи в Мег.

За момент двете се взираха една в друга като на престрелка.

След което хладнокръвието на Мег се срина.

— Не намесвай сестра ми! Остави я на мира!

Ръцете й бяха свити в юмруци, побелели по кокалчетата. Тогава разбрах, че тя знае за боя предишния ден. Зачудих се дали бе имало и други случаи, други побоища.

Но по някакъв начин се отпуснахме. Това беше по-нормално. По-близо до онова, с което бяхме свикнали.

Рут само повдигна рамене.

— Няма за какво да се палиш толкова, Меги. Просто искам да я попитам какво знае за твоите набези до хладилника между яденетата. Ако не направиш каквото те помолих, предполагам, че тя ще знае.

— Сюзън дори не беше с нас!

— Сигурна съм, че ви е чула, скъпа. Сигурна съм, че и съседите са ви чули. Пък и сестрите просто знаят, нали? Някак инстинктивно е.

Тя се обърна към спалнята.

— Сюзън?

Мег посегна и я хвана за ръката. И сякаш сега бе съвсем друго момиче — уплашено, беззащитно, отчаяно.

— Проклета да си!

Веднага се разбра, че това беше голяма грешка.

Рут се изви и я удари.

— Пипна ли ме? Пипна ли ме, по дяволите? Правиш ми се на смела ?

Тя я плесна отново, докато Мег отстъпваше и отново, когато се спъна в хладилника, загуби равновесие и падна на колене. Рут се наведе над нея и я хвана за челюстта, дърпайки я здраво.