Джек Кетчам - Съседката

Тогава Кени погледна Дони.

— Всъщност виждал ли си някога?

— Какво да съм виждал?

— Цица.

— Истинска цица?

— Аха.

— Сестрата на Еди — засмя се Дони.

Това отново ни разсмя, защото всички я бяхме виждали.

— Имам предвид, на жена.

— Мне.

— Някой? — Кени се огледа.

— Майка ми — каза Тони. Виждаше се, че се срамува. — Веднъж влязох при нея в банята и тя точно си слагаше сутиена. За минутка я видях.

— Минута ? — Кени се бе запалил.

— Не. Секунда.

— Боже. И как беше?

— Какво значи това "как беше"? Става дума за майка ми, за Бога! Богородице! Малък перверзник.

— Не се обиждай де.

— Да. Добре. Няма.

Но сега всички мислехме за госпожа Морино. Тя бе сицилианка с широк ханш, къси крака и бая по-голям мустак от този на Тони, но гърдите й бяха доста големи. Беше едновременно трудно, интересно и малко отблъскващо да си я представиш така.

— Обзалагам се, че на Мег са готини — подхвърли Уили.

Изказването увисна във въздуха за момент. Не вярвах обаче който и да е от нас още да мисли за госпожа Морино.

Дони погледна брат си.

— На Мег?

— Да.

Направо се виждаше как идеята назрява. Но Уили се държеше сякаш Дони не бе разбрал. Опитваше се да спечели точки.

— Братовчедка ни, тъпако. Мег.

Дони просто го погледна. След това попита:

— Ей, колко е часът?

Кени имаше часовник.

— Единайсет без петнайсет.

— Супер!

И внезапно Дони изпълзя от палатката и се изправи. Надникна вътре ухилен.

— Хайде! Имам идея!

От моята къща до неговата трябваше само да се пресече двора, да се мине през живия плет и човек се озоваваше точно зад гаража им. Лампите бяха светнати в банята на Чандлърови, в кухнята и в спалнята на Мег и Сюзън. Вече бяхме разбрали какво имаше наум. Не бях сигурен, че ми харесва, но не бях сигурен и че не ми харесва.

Очевидно беше вълнуващо. Не биваше да напускаме палатката. Ако ни хванеха, това щеше да е краят на спането навън и на доста други неща.

От друга страна, ако не ни хванеха, бе по-хубаво от лагеруване при водната кула. По-хубаво от бира.

След като веднъж си влязъл в настроение за такова нещо, беше трудно да се удържиш да не се кискаш.

— Няма стълба — прошепна Еди. — Как ще го направим?

Дони се огледа.

— Брезата — каза той.

Прав беше. От лявата страна на двора, на около пет метра от къщата, имаше висока бяла бреза, силно наклонена от зимните бури. Тя бе провиснала над проскубаната трева почти до средата на двора.

— Не можем всички да се качим — прецени Тони. — Ще се счупи.

— Тогава ще се редуваме. По двама наведнъж. По десет минути и най-добрият печели.

— Добре. Кой е първи?

— По дяволите, това си е нашето дърво — ухили се Дони. — Ние с Уили сме първи.

Малко ме хвана яд на него за това. Предполагаше се, че сме най-добри приятели. Но после реших, голяма работа, Уили му е брат.

Той изтича през моравата и Уили го последва.

Дървото се разделяше на два здрави клона. Можеха да легнат един до друг. Имаха добър изглед право към спалнята и задоволителен към банята.

Уили обаче продължаваше да се намества, опитвайки се да намери удобна позиция. Лесно се виждаше в колко лоша форма е. Беше му трудно да се справи дори със собственото си тегло. Докато Дони въпреки размера си изглеждаше, сякаш е роден на дърво.

Гледахме ги как гледат. Наблюдавахме и къщата, кухненския прозорец, оглеждахме се за Рут, като се надявахме да не я видим.

— Аз и Тони сме следващите — заяви Еди. — Колко е часът?

Кени се взря в часовника си.

— Още пет минути.

— По дяволите — изруга Еди.

Извади пакета с цигари и запали една.

— Хей — прошепна Кени, — може да ни видят!

— Ти може да си глупав — изсумтя Еди. — Скриваш я в шепата си, ето така. Никой нищо не вижда.

Опитвах се да разгадая лицата на Дони и Уили, като се чудех дали нещо става вътре. Почти не се виждаше, но се съмнявах. Те просто лежаха там като две големи и тъмни туморни образувания.

Чудех се и дали дървото някога ще се възстанови.

Не бях обърнал внимание на жабите и щурците, но сега ги чувах, монотонно бръмчене в тишината. Единствените звуци идваха от тях, от Еди, който си дърпаше от цигарата и издишаше, и от време на време се долавяше проскърцването на брезата. Имаше и светулки по двора, които се носеха наоколо и примигваха.

— Времето изтече — обяви Кени.

Еди хвърли цигарата, стъпка я и двамата с Тони изтичаха до дървото. След секунда те бяха горе, а Уили и Дони се намираха долу, обратно при нас.