Еди сви рамене. Беше опасно да му се противоречи, но Дони лежеше между тях, а Дони тежеше десетина кила повече от него.
— Моят старец го купува — каза Еди. — Купува го всеки месец. Така че му го свивам от чекмеджето, чета вицовете, разглеждам мадамите и го прибирам обратно. Той изобщо не разбира. Никакъв проблем.
— Моли се така и да си остане — подхвърли Тони.
Еди погледна към него. Тони живееше срещу тях и на всички ни бе известно, че Тони знае, че бащата на Еди го бие.
— Без майтап — отвърна Еди; в гласа му се долавяше предупредителна нотка.
Почти се усети как Тони се отдръпна. Той беше просто кльощаво италианче, но бе постигнал някакво положение сред нас, защото вече имаше тъмни мъхести наченки на мустак.
— Всичките ли си ги виждал? — попита Кени Робъртсън. — Еха! Разбрах, че имало един с Джейн Мансфийлд [8] Американска актриса, един от най-провокативните секссимволи през 50-те и 60-те години на двайсети век, над 30 пъти се появява в "Плейбой"'. — Б. пр.
.
— Не всичките — призна Еди.
Той запали цигара и аз отново затворих ципа.
— Но този съм го виждал — добави.
— Честно ?
— Със сигурност.
Еди си дръпна от цигарата, като се правеше на много печен. Уили се поизправи до мен и усетих как голямото му отпуснато шкембе леко ме подпря в гърба. Той искаше цигарата, но Еди още не я подаваше към нас.
— Най-големите цици, които някога съм виждал — отбеляза.
— По-големи от тези на Джули Лондон? По-големи от на Джун Уилкинсън?
— По дяволите! По-големи от тези на Уили!
И Еди, Дони и Тони избухнаха в смях, въпреки че всъщност това не би трябвало да е толкова смешно за Дони, тъй като и при него се оформяха същите. Малки торбички с мазнина там, където трябваше да има мускули. Предполагам, че Кени Робъртсън беше твърде уплашен, за да се смее. И тъй като Уили бе точно до мен, аз също си мълчах.
— Ха. Ха. Ха — каза Уили. — Толкова смешно, та чак забравих да се засмея, мамка му.
— Много оригинално — обади се Еди. — Ти какво, да не си в трети клас?
— Духай — изсумтя Уили.
— Първо трябва да разкарам майка ти оттам, тъпак.
— Ей — провикна се Кени. — Разкажи ни за Джейн Мансфийлд. Виждат ли се зърната й?
— Виждат се, я. Тя има онова страхотно тяло и онези мънички сочни щръкнали зърна, и онези страхотни големи гърди и онзи страхотен задник. Но краката й са кльощави.
— Заеби ги краката й! — махна с ръка Дони.
— Ти ги еби тях — каза Еди. — Аз ще еба останалото от нея.
— А така! — възкликна Кени. — Боже. Зърна и всичко ! Невероятно.
Еди му подаде цигарата. Той си дръпна бързо и я предаде нататък на Дони.
— Работата е — продължи Кени, — че тя е кинозвезда. Чудно защо се занимава с такива неща.
— Какви неща? — попита Дони.
— Да си показва циците по този начин в списание.
Ние се замислихме над това.
— Ами тя не е кинозвезда всъщност — заяви Дони. — Имам предвид, Натали Уд е кинозвезда. Джейн Мансфийлд е само донякъде в някои филми.
— Звездичка — подхвърли Кени.
— Нее — възрази Дони. — Прекалено дърта е да бъде звездичка. Долорес Харт е звездичка. Нали я видя в "Обичам те" [9] Американски филм от 1957 г. Главната роля се изпълнява от Елвис Пресли. — Б. пр.
? Обожавам онази сцена на гробището, човече.
— И аз.
— Онази сцена е с Лизабет Скот — каза Уили. — И какво?
— На мен ми харесва сцената в магазина — заяви Кени. — Където той пее и смазва оня от бой.
— Супер — ухили се Еди.
— Наистина супер — кимна Уили.
— Наистина.
— Във всеки случай трябва да ви е ясно, че "Плейбой" не е просто списание — обади се Дони. — Това е "Плейбой", нали се сещате. Искам да кажа, в него е Мерилин Монро. Това е най-великото списание на света.
— Мислиш ли? По-добро от "Мед" [10] Mad (буквално луд) — американско хумористично списание, което публикува основно сатира и комикси. — Б. пр.
? — Кени звучеше скептично.
— Да, по дяволите. Искам да кажа, "Мед" е готино, ама е само за деца, нали се сещаш?
— Ами от "Известни чудовища"? — попита Тони.
Тук се затруднихме. "Известни чудовища" току-що се бе появило и всички бяхме луди по него.
— Със сигурност — отсече Дони. Дръпна си от цигарата и се усмихна. Усмивката му беше всезнаеща. — "Известни чудовища от филмите" показва ли цици?
Всички се засмяхме. Логиката бе неоспорима.
Той подаде цигарата на Еди, който си дръпна за последно, загаси я в тревата и хвърли фаса в гората.
Настъпи една от онези тишини, в които никой нямаше какво да каже, всеки се беше отнесъл в собствените си мисли.
Читать дальше