Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Можеш да навлезеш наистина много навътре в територията им.

А после някой вързан нещастник се спъва в изкъртено паве или киха, или просто си почесва задника, и някой от гладните рязко обръща глава, доловил звука или движението, или каквото там, а веднъж забележи ли те, става мамата си трака. Вдигат от нула до сто за половин секунда време и всичките хукват в една посока. Стане ли тъй, можеш да направиш три неща, две от които почти сигурно ще ти струват живота.

Ако останеш на място, гладните ще те пометат като някакво заразно цунами. Вече са ти вдигнали мерника и пет пари не дават на какво миришеш.

Ако се врътнеш и побегнеш, ще те настигнат. Отначало може и да дръпнеш напред, дори да решиш, че ще ти се размине, но един гладен може да тича с оня техен скоклив бяг едва ли не вечно. Никога няма да спре, никога няма да забави крачка и рано или късно ще те спипа.

Затова се биеш.

Широки откоси под нивото на кръста, на автоматичен режим. Прецакай им краката, та да се налага да се влачат по корем, за да те стигнат. Не че това променя кой знае какво. Върши работа и ако успееш да се навреш на някое тясно място, където могат да идват към тебе само един по един. Не е за вярване колко наранявания могат да понесат, преди да спрат да мърдат.

Друг път пък други проблеми. Скитници. Ония тъпанари, дето решиха да оцеляват със собствени сили и отказаха да се приберат в Бийкън, когато излезе апелът, предпочетоха да живеят от земята и на собствен риск. Повечето скитници се държаха на почетно разстояние от градовете (както би постъпил всеки нормален човек), но ловните им хайки определено гледаха на всеки застроен район в радиус от седемдесет километра от лагера им като на тяхна неприкосновена собственост.

Затова, когато патрул от Бийкън налети на хайка от скитници търсачи, винаги хвърчи перушина. Точно скитник остави на сержант Паркс белега — съвсем неромантичен и мистериозен белег от честен двубой, а ужасна, подута и грапава бразда, пресякла лицето му, както знакът за незаконороденост белязва герба на благороднически дом. Паркс измерваше куража на всеки новобранец по времето, в което момчето издържаше да го гледа в очите при първата им среща, преди чудовищната следа да го изпълни с дълбок и отчаян интерес към собствените му ботуши.

Но онова, заради което ловните експедиции въпреки цялата гадост все пак си струваха, са нещата, които си стояха непокътнати по домовете и из офисите и чакаха някой да дойде да ги прибере. Стара техника, компютри, машинни части, инструменти, комуникации, непипани от Срива насам — неща, които вече не могат дори да бъдат изработени наново. В Бийкън си имаха хора, техничарчета разни, които знаеха как работят всички тия работи, но знанието без инфраструктурата работа не върши. Сега на човек му се струва, че преди за всеки шибан процесор и за всяко шибано парче пластмаса е трябвала едва ли не по цяла фабрика. А хората, дето са работили в тия фабрики, понастоящем горяха от желание да ти прогризат бронежилетката, та да стигнат до мекото месо отдолу.

Така че всички тия изоставени части са практически безценни. Това на Паркс му е ясно. Двайсет години, след като светът се срина, хората все така се мъчат да го възстановят, а парчетиите, които ловните експедиции носеха, са… ами, те са нещо като въжен мост, опнат над бездънна клисура. Те са единственият път от обсаденото тук до там, където всичко отново ще бъде наред.

Но на сержанта му се струва, че междувременно нещата безнадеждно се бяха объркали. Объркването настъпи в момента, в който попаднаха на първото от странните деца, а някакъв тъпанар, явно без да е чувал нищо по въпроса за любопитството, дето погубило котката, нареди да се установи „наблюдение“.

Браво, войниче. Щото в ловните експедиции, щеш, не щеш, наблюдаваш , ама сега ловците изведнъж затънаха в цяло блато от нови заповеди. Доведете ни едно от тия деца. Искаме хубавичко да го/я разгледаме.

И техничарчетата ги разглеждаха, и учените ги разглеждаха, и любопитството яко им отвори апетита. Гладни с човешки реакции? Ниво на мозъчните функции, равно на човешкото? Гладни, които могат да правят нещо повече от това да тичат и да плюскат? Освен това тия дечица си припкат голички и диви насред градовете, рамо до рамо с нормалния вид гладни? Я да я видим ние тая работа!

Още заповеди. Реквизирайте и установете база, така, по-далечко да е. Маркирайте периметър, защитавайте го и чакайте. Претърсиха хълмистите низини на Стивънидж и Лутън, докато най-сетне се оказа, че военновъздушната база „Хенлоу“ ще свърши работа. Беше си почти неразрушена, имаше много надземно застроено пространство, достатъчно подсилени бункери под кота нула, имаше си и действаща самолетна писта.