Стивен Кинг - Доктор Сън

Важното беше, че никога нямаше да излязат. Той беше в безопасност.

Така си мислеше тогава. Мислеше си още, че никога, ама никога няма да посегне към спиртна напитка, след като беше видял какво причини алкохолът на баща му.

Понякога обаче си мислим едно, а излиза друго.

Казваше се Андрея Стайнър и обичаше киното, но не и мъжете. Което беше нормално, след като баща й я изнасили за пръв път, когато тя беше на осем. И продължи да я изнасилва същия брой години. После тя сложи край на тормоза — първо му спука топките — една подир друга — с куката за плетене на майка си, после заби същата кука (от която капеше кръв) в лявото око на мръсника. С топките беше лесно, понеже той беше заспал, но болката го събуди въпреки нейния специален талант. Само че тя беше едричко момиче, а баща й беше пиян. Просна се върху него и го затисна, после нанесе смъртоносния удар.

Сега годините й бяха осем по четири, беше скитница по пътищата на Америка и един бивш филмов актьор беше заменил производителя на фъстъци. Новият господар на Белия дом имаше неправдоподобната черна коса и чаровната престорена усмивка на актьор. Анди беше гледала по телевизията един филм, в който бъдещият президент играеше човек, на когото влак откъсва краката. Представата за безкрак мъж й допадаше; безкракият не може да те подгони, да те хване и да те изнасили.

Филмите бяха най-хубавото нещо на света. Филмите означаваха друг свят — с пуканки и с щастлив край. Когато мъж те покани на кино, значи имате среща, значи сте гаджета и той плаща билетите. Филмът, който гледаха в момента, беше страхотен — имаше бой, целувки и силна музика. Казваше се „Похитителите на изчезналия кивот“. Сегашното й гадже беше пъхнало ръка под полата й и галеше бедрото й, обаче не й пукаше — ръката не е мъжки член. Бяха се запознали в някакъв бар. Тя се запознаваше с гаджетата си по баровете. Той я почерпи едно питие, обаче безплатното питие не означава среща, само свалка.

— Какво е това чудо? — попита я и прокара пръст нагоре по ръката й. Анди беше с блуза без ръкави и татуировката се виждаше. Тя държеше да се вижда, когато си търсеше гадже. Държеше мъжете да я видят. Мислеха я за извратена.

— Змия — отвърна. — Гърмяща змия. Не виждаш ли зъбите й?

Разбира се, че ги виждаше. Бяха несъразмерно големи за малката глава на влечугото. От единия висеше капка отрова.

Този тип беше типичен бизнесмен, който за няколко часа е избягал от скучната канцеларска работа — със скъп костюм и с гъста, зализана коса като на гангстер, почти побеляла. Май беше поне на шейсет — два пъти по-възрастен от нея. Обаче на мъжете не им пукаше колко годишно гадже чукат. И на този нямаше да му дреме, ако тя беше на шестнайсет, а не на трийсет и две. Или на осем. Помнеше какво беше казал веднъж баща й: „Щом имат дупки да пикаят, значи стават за чукане.“

— Разбира се, че ги виждам — каза онзи до нея. — Обаче какво означава рисунката?

— Може би ще разбереш — отвърна Анди и прокара език по горната си устна. — Имам още една татуировка. На друго място.

— Ще ми я покажеш ли?

— Ще видим. Падаш ли си по киното?

Той се начумери:

— Защо питаш?

— Искаш да ме поканиш на среща, нали?

Той знаеше какво означава това… или какво се предполагаше, че означава. Познаваше и други момичета и когато говореха за среща, мислеха само за едно. Но не и Анди.

— Да. Готина си.

— Тогава ме покани. На истинска среща. Заведи ме на кино. В „Риалто“ дават „Похитителите на изчезналия кивот“.

— Мислех за едно хотелче наблизо, съкровище. Стая с барче и с тераса, как ти се струва?

Тя се приведе към него и гърдите й се притиснаха до рамото му.

— Може би… но след това. Първо ме заведи на кино. Купи ми билет и пуканки. В тъмното се настройвам любовно.

И ето, че седяха в салона, на екрана Харисън Форд, висок колкото небостъргач, удряше с камшик в праха на пустинята. Дъртият мръсник с гангстерска прическа беше пъхнал ръка под полата й, обаче тя държеше на скута си кутията с пуканките — така му даваше възможност да премине трета база, но не и да стигне до хоумплейта. Нахалът обаче се опитваше да пусне ръка по-нагоре, което я дразнеше, защото й се искаше да догледа на спокойствие филма и да разбере какво има в изчезналия кивот. Затова…

В два следобед през този делничен ден зрителите в киносалона се брояха на пръсти, но трима седяха два реда по-назад от Анди Стайнър и кавалера й.