Стивен Кинг - Доктор Сън

Двама мъже — единият много стар, другият на прага на средната възраст (разбира се, външността често лъжеше) — се бяха настанили от двете страни на ослепителна красавица с високи скули, сиви очи и с бяло като мляко лице. Буйната й черна коса беше завързана на опашка с широка кадифена панделка. Обикновено носеше шапка — вехта и опърпана, напомняща цилиндър, обаче този път я беше оставила в кемпера. Не върви да отидеш на кино с цилиндър, нали? Името й беше Роуз О’Хара, обаче фамилията чергари, с които пътуваше, й викаха Роуз Капелата.

Типът на прага на средната възраст се казваше Бари Смит. Макар да беше от бялата раса, заради дръпнатите му очи в същата фамилия беше известен като Бари Китаеца.

— Сега гледайте внимателно — промърмори той. — Ще стане интересно.

— Филмът е интересен — изръмжа старецът, наричан Дядо Кино. Само че мрънкаше по навик и машинално, защото също наблюдаваше двойката два реда пред тях.

— Дано се случи — отбеляза Роуз. — Щото малката май не е настроена за цуни-гуни. Така ми се струва де.

— Внимавай, започва се! — изсъска Бари и се ухили, забравяйки кесийката с желирани мечета в ръката си, когато Анди се приведе към кавалера си и му пошушна нещо. — Гледал съм я вече три пъти, ама още ме забавлява страхотно.

Ухото на господин Бизнесмен беше обраснало с жилави бели косми и вътре беше напластена ушна кал с лайнян цвят, обаче Анди нямаше избор: искаше час по-скоро да се разкара от този град, а парите й бяха на привършване.

— Не си ли уморен? — прошепна в противното ухо. — Хайде, заспивай.

Главата на онзи клюмна и той захърка. Анди отмести от бедрото си ръката му и я сложи на страничната облегалка на седалката, после разгърна елегантното му сако и затършува. Портфейлът се оказа в левия вътрешен джоб, което беше чудесно. Нямаше да й се наложи да накара господинчото да си размърда тлъстия задник и да стане. В повечето случаи преместването на жертвите й беше доста трудничко.

Отвори портфейла, хвърли на пода кредитните карти и няколко секунди разглежда снимките — господин Бизнесмен с още неколцина дебелаци от неговата порода на игрище за голф; пак той със съпругата си; много по-млад господин Бизнесмен, фотографиран пред коледна елха заедно със сина си и с двете си дъщери. Момичетата носеха шапки и костюми като на Дядо Коледа. Бащата може би не ги беше насилвал, но пък и не беше изключено. Тя знаеше от опит, че мъжете изнасилват, когато са сигурни, че ще им се размине. Научила го беше на скута на баща си, тъй да се каже.

В преградата за банкнотите имаше над двеста долара. Анди беше поразочарована; надяваше се на повече — клиентелата на бара, в който се бяха запознали, беше много по-изискана от тази на заведенията около аерогарата, — обаче и тази сума не беше лоша за следобедна прожекция през делничен ден, пък и винаги щяха да се намерят мъже, навити да заведат готино гадже на кино, където якото натискане щеше да е само аперитивът. Поне така си мислеха непосветените.

— Добре де — промърмори Роуз и понечи да стане. — Убеди ме. Да се пробваме, а?

Бари я хвана за ръката:

— Не, почакай. Наблюдавай ги. Следва най-интересното.

Анди пак се приведе към гнусното ухо и прошепна:

— Искам да заспиш дълбоко. Много дълбоко. Болката, която ще усетиш, ще е само сън. — От дамската си чантичка извади нож със седефена дръжка — беше малък, но острието му беше като бръснач. — Каква ще е болката?

— Само сън — избърбори господин Бизнесмен във вратовръзката си.

— Точно така, миличък. — Тя го прегърна и ловко надраска с ножа две V на дясната му страна — толкова затлъстяла, че скоро щеше да провисне като торба от плът. Позволи си секунда да се полюбува на делото си под треперливата светлина на цветния лъч от прожекционния апарат — този генератор на мечти. После кръвта шурна надолу. Нещастникът щеше да се събуди с адски болки, скъпото му сако щеше да е подгизнало и щеше да му се наложи да потърси спешна медицинска помощ.

Как ще обясниш на жена си откъде са раните? Бас държа, че ще измислиш нещо. Само че ако не си направиш пластична операция, ще виждаш моите дамги всеки път, когато застанеш пред огледалото. А когато обикаляш баровете за малко шантав секс, ще си спомняш как те е ухапала гърмяща змия със синя пола и с бяла блузка без ръкави.

Пъхна в портмонето си двете петдесетачки и петте банкноти по двайсет долара, затвори го и понечи да стане, но някой я хвана за рамото и женски глас й прошепна: