Стивен Кинг - Доктор Сън

— Още ли е тук?

— Вече е пътник.

— Контактен ли е?

Тя махна с ръка:

— От време на време идва в съзнание.

— Ази?

— Беше в стаята, но се изниза, когато дойде доктор Емерсън. Изчака го да си отиде и се върна.

— Повикахте ли линейка да закара Карлинг в болницата?

— Засега не могат да изпратят. На шосе 119 близо до Касъл Рок е станала тежка верижна катастрофа. Командировани са четири линейки и хеликоптер с медицински екип. Има много ранени. Някои могат да бъдат спасени в болницата. А Фред Карлинг… — Клодет сви рамене.

— Какво се случи?

— Знаеш го какъв лакомник е и как се тъпче с боклуци от закусвалните за бърза храна. Понякога се оглежда, докато прекосява Кранмор Авеню, но в повечето случаи се държи така, сякаш шофьорите са длъжни да се съобразяват с него. — Тя сбърчи нос и направи кисела физиономия, все едно беше дете, хапнало нещо гадно. Например брюкселско зеле. — Чепат човек.

Дан познаваше навиците на Фред и беше наясно с характера му.

— Отивал да си купи обичайния сандвич със сирене — продължи Клодет. — Полицаите са арестували жената, която го е блъснала. Доколкото разбрах, била толкова пияна, че едва се държала на краката си. Докараха тук Фред. Лицето му е като омлет, ребрата и тазът му са счупени, единият му крак е почти отрязан. Ако доктор Емерсън не беше в хосписа заради визитацията, Фред щеше да умре веднага. Прегледахме го, спряхме кръвоизлива, но дори той да беше в цветущо здраве, което не може да се каже за него… — Тя отново вдигна рамене. — Емерсън каза, че от болницата обещали да изпратят линейка, след като превозят пострадалите от тежката катастрофа, но дотогава старият Фреди вече ще е гушнал букета. Доктор Емерсън надали ще се съгласи с мен, обаче аз се доверявам на Ази. Затова побързай, ако смяташ да се отбиеш при Фреди. Знам, че не го обичаш…

Дан си спомни синините от пръстите на Карлинг по ръката на горкия Чарли Хейс. И как при вестта за смъртта на стареца санитарят продължи да се люлее на стола, да се тъпче с шоколадови ментолови дражета и само подхвърли:

— Бог да го прости. Дъртофелниците затова са тук, нали зна…

А сега лежеше в стаята, в която Чарли беше умрял. Животът е колело и неизменно се връща в изходното си положение.

Вратата на стаята беше открехната, но Дан все пак почука. Задавеното дишане на Фред, напомнящо гъргорене на запушена водопроводна тръба, се чуваше още от коридора, обаче явно не безпокоеше Ази, който се беше свил на кълбо в долния край на леглото, застлано с гумиран чаршаф. Карлинг беше само по боксерки, изцапани с кръв, и целият беше бинтован. Кръвта вече се процеждаше през превръзките. Лицето му беше обезобразено до неузнаваемост, тялото — разкривено като великанска счупена играчка.

— Фред, чуваш ли ме? Аз съм, Дан Торънс.

Оцелялото око на Карлинг се отвори. За миг той престана да диша, после изхриптя, което вероятно означаваше „да“.

Дан отиде в банята, намокри с топла вода една хавлиена кърпа и я изстиска, както беше правил вече десетки пъти. Щом се върна при ранения, Ази стана, грациозно се протегна и скочи на пода. След секунди вече го нямаше — отново беше поел нощната си смяна и патрулираше по коридорите. Само че напоследък накуцваше. Беше много стар котарак.

Дан седна на леглото и внимателно избърса с кърпата онова, което беше останало от лицето на Карлинг.

— Много ли те боли? — Фред пак изхриптя. Дан хвана дясната му ръка, защото другата беше смазана. — Не говори, само ми кажи.

(болката вече не е толкова силна)

Дан кимна:

— Чудесно.

(обаче се страхувам)

— Няма от какво.

Видя как шестгодишният Фред плува в Сако заедно с брат си и как непрекъснато подръпва прекалено широките си бански гащета, за да не се изхлузят — наследил ги е от по-големия си брат като всичките си дрехи. Видя го на петнайсет: целува се с приятелката си в автокиното в Бриджтън, вдишва уханието на парфюма й, плахо докосва гърдите й, иска му се тази вечер никога да не свършва. Видя го на двайсет и пет: рокер с мощен „Харли Стърджис“ FXB, надрусан и изпил бутилка червено вино — денят е великолепен, всички зяпат бляскавия керван от мотоциклети, които се носят по шосето, придружавани от оглушителния грохот на мощните двигатели, животът е весел и вълнуващ като светлинно шоу с фойерверки. Видя и мизерния апартамент, в който Фред живее (живееше) с кученцето си Кафявко. Кафявко е от порода улична превъзходна, но и много умен. Понякога скача на скута на санитаря и двамата заедно гледат телевизия. Фред много се тревожи за четириногия си приятел, който ще го чака да го разходи и после да му изсипе в купичката кучешка консерва „Грейви Трейн“.